Връзката между Бионсе и блек метъла

П о-малко от месец след премиерата си, клипът към песента на Kesha – “Praying” има десетки милиони онлайн гледания. Можем да се обзаложим, че повечето от тези зрители никога няма да разберат кой е отговорен за режисурата. По същия начин, малцина знаят кой е режисьорът на “Haunted” на Бионсе. Или пък на “Paparazzi” на Лейди Гага. Или на “When Love Takes Over” на Давид Гета и Кели Роуланд. Или пък на нечовешкия клип към нечовешкия хит на Гага и Бионсе - "Telephone".

За всички тях е отговорен шведът Юнас Окерлунд, който освен изключителен режисьор със страхотен усет към светлината, цветовете и детайла, е и много, много интересна личност.

През 80-те, тоест много преди да се заеме с режисиране, Окерлунд е запален метъл фен. Както мнозина в родната му Швеция, той също участва в група – като барабанист. Нещо повече – въпреки че тогава не е бил наясно, той е член на една от най-великите групи в историята на тази музика – Bathory. Не се задържа там твърде дълго и на практика не участва в записите на култовия дебютен албум, но въпреки това остава силно свързан с метъла и блек метъла през останалата част от живота си.

Младият Юнас бързо насочва към висините на музиката и висините на режисурата. Първоначално се сдобива с популярността на любимия режисьор на шведския дует Roxette, но това е само началото. От средата на 90-те започва неговия истински златен период – той прави видеоклиповете-шедьоври към “Smack My Bitch Up” на The Prodigy, “Ray of Light” на Мадона, “My Favourite Game” на The Cardigans и “Turn the Page” на Metallica . Въпреки че и парчетата, и клиповете към тях са абсолютни хитове, някои са цензурирани, а други – направо забранени за излъчване по MTV.

В следващите години Окерлунд работи буквално с всички – от Кристина Агилера до U2, от The Rolling Stones до Бионсе и от Бритни Спиърс до Coldplay.

Той обаче никога не забравя откъде е тръгнал – имиджът му си остава мракобесно-метълски, а сред групите, с които работи са както големци като Metallica и Rammstein, така и доста по-ъндърграунд имена като Satyricon и арт агенти като Sigur Rós. Както се полага на най-великия режисьор на музикални клипове, за тях Окерлунд получава три награди Грами и няколко статуетки на MTV (точно така - същата телевизия, която в началото го цензурира).