П рилепите и панголините не са единствените диви животни, които са носители на нови коронавируси. Гризачи като плъхове, мишки и полевки също могат да пренасят вируси, които понякога са способни да се прехвърлят върху хората.
Изследователи в Швеция вече са идентифицирали сред ръждивите горски полевки (Myodes glareolus) широко разпространен и често срещан коронавирус, който са нарекли „Grimsö” по името на мястото на откриването му.
„Не знаем дали новооткритият вирус представлява по някакъв начин опасност за хората. Въпреки това констатациите са добро напомняне защо трябва да наблюдаваме вирусите в дивата природа, особено тези, пренасяни от животни, които живеят в непосредствена близост до нас”, каза вирусологът Оке Лундквист от университета в Упсала, Швеция.
"Все още не знаем какви потенциални заплахи може да представлява вирусът „Grimsö” за общественото здраве. Въпреки това, въз основа на нашите наблюдения и на предишни коронавируси, идентифицирани сред полевката, има основателна причина да продължим да следим коронавируса сред дивите гризачи", смята той.
Ръждивите горски полевки са едни от най-разпространените гризачи в Европа. Пътищата им често се пресичат с нашите видове и те са известни гостоприемници на вируса пумала, който причинява хеморагична треска, известна като епидемична нефропатия при хората, пише в проучването, публикувано в научното издание „Viruses”.
Известно е, че когато търсят убежище от неблагоприятни метеорологични условия, полевките се укриват в построени от хората сгради, а това увеличава риска да се заразим с болестта, която те пренасят в домакинствата.
Още преди да започне пандемията COVID-19, Лундквист и колегите му се опитват да наблюдават заболяванията сред полевките, за да предвидят по-добре разпространението на вирусите сред дивите животни. Като се имат предвид темповете на климатичните промени и унищожаването на местообитанията, има големи шансове взаимодействието ни с полевките в бъдеще само да се увеличи.
Между 2015 и 2017 г. изследователи от Упсала изследвали 450 банкови полевки от местност на запад от Стокхолм, наречена Гримсьо. Тествайки животните за коронавируси, екипът открива нов бетакоронавирус, циркулиращ в 3,4% от пробата.
Бетакоронавирусите обикновено се срещат сред прилепите и гризачите, а когато преминат към хората, причиняват обикновена настинка и респираторни вируси като SARS-CoV-2.
Новият вирус на полевката все още не се е прехвърлил върху хората, но ако COVID-19 ни е научил на нещо, то е, че се нуждаем от засилено наблюдение на болестите по дивите животни, за да предотвратим нови огнища.
В продължение на три години изследователите в Швеция откриват няколко различни вирусни щама на вируса „Grimsö”, циркулиращи сред популациите на полевките.
Нещо повече, други близкородствени коронавируси са широко разпространени сред полевките в други части на Европа като Франция, Германия и Полша, което предполага, че тези същества са източници за болестта.
Силно различният характер на вируса „Grimsö” е лош знак. Той показва, че вирусът лесно се адаптира към нови гостоприемници и местообитания.
Различните щамове, открити в циркулация, може първоначално да са дошли от полевка или да са прескочили от друг вид.
"Като се има предвид, че полевките са един от най-разпространените видове гризачи в Швеция и Европа, нашите констатации показват, че вирусът „Grimsö” може да циркулира широко сред полевките и допълнително изтъкват значението на наблюдението на коронавирусите сред дивите дребни бозайници, особено сред дивите гризачи", пишат авторите.
Други проучвания наскоро предупредиха, че експлоатацията на дивите пространства от човека пряко увеличава риска от пренасяне на болести по животните върху хората. Този риск е особено забележим сред животни като прилепи, гризачи и примати, които имат многобройни популации и лесно са се адаптирали към човешката среда.
Въпреки че гризачите и прилепите отдавна се считат за преносители на човешки болести, те не са единствените животни, които специалистите по инфекциозни болести трябва да следят.
По-големите бозайници като дивите елени, също са в близък контакт с човешката цивилизация и в североизточната част на САЩ около 40 % от елените са били изложени на SARS-CoV-2.
Животни като норките също станаха част от пандемията COVID-19 и изследователите се опасяват, че вирусът може да мутира сред тези животни-гостоприемници и да ни зарази отново с друга версия на болестта.
Този страх в крайна сметка доведе до умъртвяването на милиони отглеждани в стопанства норки като превантивна мярка. Но унищожаването на цели популации от животни не е приемливо решение, особено в дивата природа. Създаването на още по-големи екологични сътресения само ще доведе до по-нататъшно нарушаване на равновесието в екосистемите, ще стресира повече животни и ще създаде повече възможности за вируси. Ето защо подобряването на контрола ще бъде от ключово значение.
Ако лошото време и унищожаването на местообитанията се задълбочат в бъдеще, може да се стигне до появата на нови коронавируси в нашите домове.
