М оже би ще ви изненада фактът, че преди десет години в България са планирани общо 21 технологични парка. След преминаването на еуфорията от влизането ни в ЕС и кризата от 2009 г., през 2014 г. амбициозният план е ревизиран до 15, а към днешна дата е налице само столичният “София тех парк”, който все още не е завършен. Преди няколко месеца се заговори за подобен проект и в Горна Малина, което бе прието от аудиторията по-скоро като шега. В отговор, за да бъде реализиран проектът, Министерски съвет прехвърли парцел с 62 сгради, пише Александра Козбунарова от MOVE.BG
Показателен е начинът, по който в страната се подхожда към създаването на такъв тип съоръжения. Първо държавата предоставя имот на общината, след това реализацията, изграждането и оборудването на парка се прехвърлят от програмен период на програмен период, а отговорността от една администрация на друга и резултатът е налице...
Пречка може да се окаже и потенциалното спиране на кранчето на средствата за наука и образование, с които трябваше да се изграждат парковете. Ако до края на февруари не се подадат конкретни проекти, страната и развойната ѝ дейност могат да пропуснат да се възползват от 350 млн. лв.
Някои любопитни примери
Към днешна дата още 14 общини имат заложени в своите планове за развитие създаването за високотехнологични паркове, които да бъдат изградени в партньорство с държавните институции, висшите училища, неправителствените организации и вече установения бизнес.
Интересни примери има както в индустриални области като Пловдив, така и в по-слабо развитите икономически райони като Северозападния. В Пловдив например под името „Агрофудтех“ трябва да се изгради високотехнологичен парк, в който ще има компании, производители на биопродукти, лаборатории, консултантски център, логистичен център, информационен център за стандарти, звено за координация на научни разработки за нови сортове, породи и методи, метеорологичен център и станция за борба срещу градушки. Случването е фиксирано за настоящия програмен период 2014-2020 г.
В Северозападна България има проекти за индустриални и технологични паркове във Враца, Плевен, Габрово, като някои от тях са с вече заложени програми и бюджети.
Къде са проблемите и решенията
По пътя към реализацията на добрите идеи има доста подводни камъни – не на последно място свързани с координацията на подобни проекти на държавно ниво, както и с липса на финансов и човешки ресурс. В тази ситуация адекватно решение би било прилагането на подход „отдолу-нагоре“, основан на партньорство със стартиращите предприемачески екосистеми по места, които се явяват естествени интегратори. Представителите на съответните общински администрации (където липсва експертиза за управление на такъв тип съоръжения, видно и от развитието на “София Тех Парк”), успешно биха могли да работят с тези иноватори за надграждане на база техните децентрализирани усилия в посока на съвместно сътрудничество. Това е подход характерен за научно-изследователските комплекси.
Така наречената концепция за „Дисперсен технологичен парк“ например представлява възможност за преодоляване на съществуващите дефицити от финансова и координационна гледна точка. За развитието на инкубаторите за стартиращи компании, може да се стъпи на съвместно партньорство със създадените по децентрализиран модел екосистеми около споделените работни пространства и техните екипи, които имат все по-широко присъствие на територията на цялата страна.
Пионерът на парковете
В голяма степен всички тези проблеми се материализират и в пространствата на 4-ти километър в София, където се намира първият почти изграден високотехнологичен парк. Наречен Technology&Innovation Network и познат на всички като “София тех парк”, центърът беше открит през декември 2015 г.
Отначало проект на президента Росен Плевнелиев, паркът премина към Министерството на икономиката, без да станат ясни причините за това. Днес в него има инкубатор за стартиращи компании с вече 28 обитатели, център за събития и комплекс с 11 високотехнологично оборудвани лаборатории. До момента там бяха инвестирани 50 млн. евро, а тази година паркът ще получи още 40 млн. лв. по ОП “Конкурентоспособност”, за да продължи да се развива.
Проектът пожъна много не дотам положителни критики, че са изхарчени едни пари без видими резултати. Каква всъщност е реалната картина: от началото на миналата година паркът смени няколко пъти мениджмънта си, следователно не бе намерена успешна формула, за да се оживят пространствата, не бе развит и бизнесплан, по който скъпо оборудваните лаборатории да са достъпни за бизнеса. Като положителен напредък може да се отчете развитието на инкубатора за стартъп компании, където по данни на “София Тех Парк” вече са се нанесли 28 фирми.
Тук ясно се виждат и негативите от свръхцентрализацията и недопускането на местните екосистеми в създаването на средата. В тази връзка тече и процедура за избор на мениджър само на това съоръжение, която също е посрещната с недоволство от стартъп средите, защото се оказа, че държавната административна машина пак създава пречки. Ръководството на техпарка иска да назначи петима експерти, за да управляват инкубатора, и да привлече кандидати в лицето на компании, консултанти по европейски проекти. По този начин се игнорира важността на местни предприемачески мрежи и затова от ABLE например се отказаха да кандидатстват именно заради системната грешка. Така в момента пред “София тех парк” стои въпросът дали не е по-добре да прекрати конкурса и да го съгласува с повече заинтересовани страни като компаниите, които вечер обитават инкубатора, както и организациите, които насърчават предприемачеството в България и познават нуждите му.
Нуждите на екосистемата
Всеки от тези проекти за техпаркове адресира липси на важни елементи от структурата на регионалния икономически комплекс. Затова обаче е необходим както задълбочен анализ на местната среда и възможностите за развитие, така и достъп до ноу-хау, с които общинската администрация не разполага.
Един положителен пример в това отношение е Бургас. В резултат от работата си по международни проекти за териториално сътрудничество, като първа стъпка, от общинската администрация на града са изготвили подробен анализ на пазара на иновационните продукти за своя научно-технологичен парк. Иронията се състои в това, че точно този областен център не попада в плановете на Националната пътна карта за научна инфраструктура като част от Националната стратегия за научни изследвания 2020.
С оглед на блокираните от Европейската комисия 350 млн. лв. по програмата за наука и образование, с които трябваше да бъдат финансирани такива технологични паркове и върхови центрове, бъдещето на иновационните развойни звена е още по-мъгляво.
Затова първите стъпки към развитието на мрежа от технологични паркове в България е отделните проекти да бъдат по-малко централизирани, а концепциите и бизнес плановете им да се извършват от общините и в активно взаимодействие с местните предприемачески общности.
