Т радицията на поправянето на счупен порцелан датира от векове в Китай. За майсторите, които все още практикуват този занаят, той е нещо повече от поправка на ценни и крехки изделия. Той е начин да се съхранят спомените на хората, пазили дълго време тези скъпи за сърцето им парченца от счупени купи, вази и чаши.
Жао Фенглин практикува този занаят от години. „В основата си този занаят е като пъзел. Да наредиш парчетата правилно е част от работата. Но след това трябва да запълниш празнините. Красотата идва от несъвършенствата на порцелана, който след поправката е дори по-здрав от преди. Но изпълнен с много спомени, които ще продължи да съхранява”, споделя той.
За пръв път този занаят е описан в известния свитък „По поречието на реката по време на фестивала Кинминг”, който е бил изработен по време на династията Сун (960-1276 г.). И преди векове, както и сега – основаната цел на майсторите е да съхранят нещо ценно – значими семейни моменти, запазени за поколенията, които ще дойдат след нас.
