Н а 11 юли православната църква почита Св. равноапостолна княгиня Олга.
Олга е киевска княгиня, съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, като чиято настойница управлява между 945 г. и 969 г. След кръщението си тя приема името християнското име Елена.
През XIX век руски историци предлагат теория, че Олга Киевска е внучка на българския княз Борис І. Целта била да се верифицира стремежът на Царска Русия да се превърне в панславянска империя. Много по-вероятно е обаче, както сочи и името ѝ, Олга да е със скандинавски произход. Това е славянският вариант на шведското Хелга или финландското Оили.
Руснаци искали ЦУМ за музей на православието
Също така, ако е била внучка на Борис І, тя щеше да е християнка, което би обезсмислило промяната на името ѝ на Елена след кръщението ѝ.
Според легендата след убийството на нейния съпруг от славянското племе древляни, Олга поела управлението на Киевска Рус. Отмъстила жестоко на убийците, изгаряйки градовете им, като много от древляните били принесени в жертва на езическите богове.
През 957 г. Олга отишла в Константинопол, в търсене на съюз срещу хазарите, атакуващи Киевска Рус от изток. Там тя приела християнството и името Елена, както се казвала и съпругата на Константин VII Багрянородни. Церемонията е подробно описана от самия византийски император в „За обредите или церемониите във Византийския двор”. Олга е кръстена лично от константинополския патриарх Полиевкт.
Смята се, че след завръщането си в Киевска Рус княгинята положила първия камък на катедралния храм „Света София” в Киев през 960 г.
През 965 г., с помощта на византийската дипломация, нейният син княз Светослав I успял да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил.
Как водката влияе в решаващи моменти от руската история
Св. Олга е първият християнски владетел на Киевска Рус. Страната е окончателно покръстена през 988 г. от нейния внук Владимир I Велики.
Днес имен ден празнуват Олга, Оля и Олег. Имената произхождат от древноскандинавското „Hailaga”, което означавало „посветен на боговете” и по-късно преминало в „Хелги”, значещо „благословен”.
