В центъра на тази изложба e Дворецът – една от най-старите сгради в самото сърце на София, тясно свързана с историята на града и на България. Дворецът се представя със своя характер, какъвто е бил на границата между ХІХ и ХХ век, той се разбира и като физическо пространство, създадено както от архитекти и художници, така и от хората, които са го обитавали. Дворецът е топос, мястото на властта и културата, метафоричен образ за фигурата на държавния глава, на княз Александър I Батенберг и на цар Фердинанд. Експозицията заема пространствата, в които е протичал официалният им живот. Тя е обвързана с историята на новото българското изкуство от края на ХІХ – началото на ХХ век.
