„Имам амбицията служебният кабинет да направи тази стъпка, по-точно за влизане в преддверието на еврозоната – ERMII”, съобщи премиерът Огнян Герджиков.
„България отговаря на три от четирите критерия за това. Остава един последен критерий, за който може би трябва да се положат усилия и да се направят съответните съгласувания със страните-членки в Европейския съюз”.
ЕК: България има прекомерни икономически дисбаланси
Меркел има идея, която ще разбие Европа
„Тази моя амбиция не знам дали ще може да се осъществи в рамките на служебния кабинет, тъй като има много работа да се свърши, има натоварени хора, които работят по този въпрос и аз бих бил щастлив, ако успеем да я доведем до край, но към днешна дата не мога да гарантирам”, добави Герджиков и подчерта, че нагласата е воденото от него правителство да работи 2 месеца им половина.
Защо е това устремно усилие за влизане в еврозоната? Дали не става въпрос за 23,1 млрд. евро. На толкова възлизат валутните резерви на България, с които БНБ гарантира стойността на лева спрямо еврото.
Реално обаче дори страната да влезе в еврозоната, валутните резерви няма как да бъдат изхарчени, защото с тях ще трябва да се гарантира за вече българското евро.
Въпросът с излизане от валутния борд вече беше повдигнат от бившия премиер Иван Костов. А вчера пред БНР за това говори и Красимир Ангарски, бившият министър на финансите и ръководител на работната група за въвеждане на паричния съвет в България през юли 1997 г.
„Валутният борд вече пречи на икономическото развитие на страната. Търпим ограниченията от 20 години и вече идва момент, когато трябва да предприемем нови действия за преминаване в по-добър режим”, заяви Ангарски.
Според него „валутният борд изигра своята икономическа роля. Сега съществено предимство е ако минем веднага в еврозоната и приемем еврото. То донякъде е въведено у нас, тъй като нямаме ортодоксален валутен борд и много от сделките са в евро”.
По думите му най-важният ефект от паричния съвет е, че националната банка не може да рефинансира банките в страната.
„Фиксираният курс не е мръднал и дали ще плащаш в лева или евро е едно и също. Бизнесът и всички, които търгуват в евро, когато преминават през курса, плащат такси, които просто е излишно да се плащат”, обясни Ангарски.
„Голямото предизвикателство е, че ако страната ни излезе от валутния борд без да се присъедини към еврозоната, е възможно валутният курс да се промени и спестяванията на хората да се обезценят”, добави той.
Пред „24 часа” икономистът Георги Ангелов посочи, че за влизане в чакалнята за еврозоната ще трябва доста неформална дипломация.
Той добави, че в момента страните, които искат да станат членки на валутния съюз не могат да го направят, а тези, които могат, не искат.
