Г одина на стабилност, но и на политическото разцепление – така определят 2015 г. политолозите Димитър Ганев и Даниел Смилов.
В началото на отминаващата година е имало две много ясни политически линии – на стабилността, подета от ГЕРБ, и на реформи – прокламирана от Реформаторския блок, коментира за БТА Димитър Ганев от „Галъп Интернешънъл“.
Няма съмнение, че всяка една реформа внася напрежение и съответно нестабилност в сектора, в който се правят промени, именно заради това тези две политически линии бяха в своеобразна борба, посочва още той.
Годината завърши с безспорна победа за линията на ГЕРБ – стабилността, а реформите остават на заден план.
Нещо повече, „острието на реформаторските инициативи“ – Радан Кънев излезе в (полу)опозиция и вече няма как да задава дневния ред на управлението, смята Ганев.
Той прогнозира, че и през 2016 г. стабилността ще доминира над реформите. Според него ще се избягва конфронтацията на властта с определени съсловия и няма да се нарушават сериозно социалните права на отделни професионални групи.
Не трябва да очакваме в първата половина на 2016 г. предсрочни парламентарни избори, смята той и посочва, че, въпреки на пръв поглед нестабилната парламентарна конфигурация, на практика само една партия може да предизвика предсрочен вот и това е ГЕРБ.
Парламентарното мнозинство е стабилно,
въпреки разцепленията сред партньорите на ГЕРБ. Дори без ДСБ, управлението пак разполага с достатъчно подкрепа в Народното събрание, а и ГЕРБ могат да разчитат и на резервно колело в лицето на БДЦ, които с охота биха приели да подкрепят управлението срещу определени позиции във властта, обяснява Ганев.
Ако в първата половина на 2016 г. стабилността се постави под въпрос, а управлението ражда повече лоши отколкото добри новини,
не трябва да изключваме Борисов да предизвика и нови избори,
заедно с президентските, а и защо не той самият да се кандидатира за държавен глава, което да му гарантира 10-годишна политическа перспектива, допълва обаче политологът.
Липсата на алтернатива на това управление дава на ГЕРБ достатъчно основания да не се страхува от предсрочни избори. Към днешна дата основната управляваща партия изглежда единствената, която може да увеличи относителния си дял на депутати в едно следващо Народно събрание, отбелязва Ганев.
Политологът определя разцеплението в ДПС като изненадата на годината.
Според него декларацията за сваления руски самолет е само „върхът на айсберга“. По всичко личи, че в последните месеци, а може би дори и повече, е вървял процес на еманципация на Лютви Местан от Ахмед Доган с подкрепата на Анкара.
Разцеплението в редиците на партията прилича на опита на Касим Дал отпреди няколко години, който също се ползваше с подкрепата на Република Турция. Този път ударът ще е по-сериозен, защото все пак Местан беше близо 3 години председател на тази партия и разполага с по-добри позиции по места, коментира той.
Във външнополитически план анализаторът откроява Сирия, която по думите му се е оказала в центъра на световната политика.
Именно Сирия върна глобалната роля на Русия в международните отношения, а Москва започна да излиза от изолацията.
Именно Сирия отмести вниманието от Украйна, а това само по себе си деескалира конфликта там. Именно Сирия показа слабостта на Европа, коментира Димитър Ганев.
Той отбелязва, че бежанската криза се е оказала гигантско предизвикателство пред Европейския съюз и тя за първи път поставя на изпитание единството на съюза.
Ако по време на икономическата криза, Европа реагира с повече интеграционни мерки, под натиска на бежанската криза Европейският съюз реагира дезинтеграционно, констатира анализаторът и припомня, че
започнаха да се строят стени, да се затварят граници,
да се иска повече самостоятелност при взимането на решения на национално ниво. За първи път през 2015 г. пътят на Европа към федерация е поставен под въпрос, а алтернативата представена от Великобритания започва да звучи все по-реална, смята той.
Тази турболентност в глобален план пък ни кара в България да ценим стабилността повече от всичко, обобщава Димитър Ганев.
За Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии
2015 е година на политическото разцепление, в което за съжаление е надделяла безпринципността.
Политиката може да е изкуство на компромиса, но този компромис трябва да е в името на някакъв важен приоритет или ценност. Единственото, което остана като нежертвана ценност в края на годината, беше „стабилността“, т.е. фактът, че имаме правителство, казва Смилов за БТА.
Това по думите му е много слабо извинение за една година на пропуснати възможности и разочарования.
Сред знаковите събития на годината той поставя гласуването на поправките в Конституцията.
ГЕРБ, която е ключовата партия, ясно демонстрира своите червени линии спрямо прокуратурата и по-общо, спрямо кръга, отговорен за фалита на КТБ.
Това гласуване показа, че този кръг – образно казано – няма да бъде пипан, посочва политологът. Реформаторите също не се оказаха на нужната висота – разединиха се по единственото нещо, по което нямаха право да се разединяват. Тези, които останаха в правителството, всъщност обезсмислиха проекта РБ – разрушаването на държавните „чадъри“ над модела „Кой“, смята Смилов.
Неговото мнение е, че външната политика става доминиращ фактор у нас. Безспорно тревожни са опитите да се наложи като основно разделение „за и против Русия“.
Това е фалшиво, обаче, защото през 2016 г. ще стане пределно ясно, че
ЕС и НАТО остават водещите политически сили в нашия регион,
че Меркел възстановява своето неформално лидерство над ЕС, че Русия просто няма ресурсите да оспорва в глобален план първостепенната роля на САЩ, ЕС, Китай, коментира политологът и допълва, че тогава мнозина български политици ще се опитат отново да вземат завоя наобратно.
Проблемът е, че българското общество започна да губи чувствителността си
към такъв тип обрати и – поради безкритичността на основни части от пресата – ги приема едва ли не като висш политически пилотаж. А просто става дума за опортюнизъм и липса на елементарна отговорност и далновидност, казва Смилов.
Той вижда специфична тенденция през 2015 г. и тя е, че дезинтеграцията на парламентарното пространство е почти безпрецедентна.
Не е имало моменти, когато разликата между опозиция и мнозинство да е толкова мъглява,
констатира анализаторът и отбелязва, че безпринципното разделение всъщност води до едно голямо, аморфно, политически нелогично мнозинство. Боя се, че обществото като цяло продължава да губи доверие в обществените институции, а това е всъщност доверие, че заедно можем да направим нещо добро. Ако такава надежда няма, остават индивидуалните стратегии за спасение, посочва политологът.
Според него ще спечелят тези, които се определят ясно политически.
Които дадат визия за изход от парламентарната безпътица и аморфност.
Тези, които останат в нея, може и да извоюват ситуационни победи, но ще загубят политическата битка в средносрочен и дългосрочен план, смята Смилов.
