Но днес българският премиер научил, че това е абсолютно невъзможно. Всички изключения са били вече направени през февруари.
България ще трябва в съкратени срокове да подготви проекти и разчети, за да получи евентуално
средства за младежката безработица.
Това обяснил Орешарски в Брюксел, цитиран от българските кореспонденти там.
Запитан - дали България е готова с конкретни проекти, разчети и програми, за да вземе част от парите за младежка заетост, и разплащането им да започне от началото на следващата година, министър-председателят отговори, че засега няма готовност, но че много бързо ще се правят проекти, за да могат през есента да бъдат подадени в Брюксел и страната ни да получи "тези около 100 милиона евро".
"Не може да се каже колко от безработните младежи у нас ще получат възможност да се възползват от подобни програми, няма как да са всичките", казва Орешарски.
И за неговата амбиция да се улесни финансирането за бизнеса и особено на малките и средните предприятия, също ще трябват проекти, които да бъдат защитени, разбрал в Брюксел премиерът.
На въпрос на български журналист
дали в някаква степен не е свикнал с протестите
и дали смята, че може да управлява под обсада дори четири години, Орешарски отговори отрицателно.
Той мислел за всички хора - и за хората, които протестират, и за тези, които не протестират, и за тези, които са против протестите, а балансът е труден.
Хубаво би било всички да имаме европейско поведение, заяви Орешарски, помолен за оценка на събитията у нас в последните два дни. Попитан дали не се готви да управлява "под обсада" цял мандат, Орешарски заяви, че се стреми да мисли едновременно за хората, които протестират; за онези, които не протестират; за онези, които са срещу протестите. Балансите са доста трудни, коментира той.
При всеки следващ кабинет ще има хора, които не го одобряват, досега не е имало правителство, което се одобрява 100 процента от българските граждани, посочи премиерът. Това имах предвид, когато говорех, че всички трябва да имаме европейско поведение и самокритика, уточни той.
Попитан за оценка на поведението на председателя на партия "Атака" от последните дни, особено по повод днешното му влизане в Народното събрание със запасан пистолет, Орешарски заяви, че не е в течение какво се случва у нас в последните два дни. Не мога да отговоря пряко на въпроса, а в по-общ план - хубаво би било всички да имаме европейско поведение, обобщи той.
Попитан дали приема, че у нас има криза на доверието в държавата, премиерът се съгласи, че това е така, но не от вчера.
Това, което може да се направи, е залегнало в програмата ми за много по-голяма откритост. Разпоредих на всички министри да институционализират обществените съвети, отбеляза Орешарски. Ще се опитаме да водим активен диалог с представители на обществения сектор. Ще се опитаме да подобрим публичността с по-често отчитане на свършеното пред парламента и обществеността, с пресконференции, посочи премиерът.
По повод призива от миналата седмица на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу демократичните партии у нас да започнат да работят заедно,
Орешарски заяви, че не участва активно в процеса на консолидация на българското политическо пространство
- "заради графика ми, а и заради моите възможности,които не са кой знае колко големи".
В отговор на въпрос той уточни, че неговите събеседници - държавните и правителствените ръководители от ЕС - не са задавали въпроси за обстановката в България.
По повод избора на проекта за Трансатлантическия газопровод (ТАП) пред проекта "Набуко" премиерът коментира, че това е жалко, но определеното трасе все пак ще мине близо до България, затова нашата страна трябва да ускори строежа на връзката към газопреносната система на Гърция. Така ще може поне след 2018 г.доставките на газ за България да бъдат разнообразени.
Източник: БТА, БНР
Последвайте ни
