Б ългария е пример за това какво се случва с една страна, в която отливът на специалисти е съчетан с ниска раждаемост. България се топи и това се усеща и в туризма, пише Михаел Мартенс във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.
От България напоследък има и добри новини,
констатира авторът в материал, посветен на един от най-динамично развиващите се сектори в страната – туризма. Либералната икономическа политика на премиера Бойко Борисов, според ФАЦ, бележи успехи: БВП на страната нараства от няколко години насам – с 1,3% през 2014 г., с 3,6% през 2015, и с 3,4% през миналата година – по данни на Евростат.
България е катастрофално обезлюдена
Неудобната истина за доходите у нас
Колко взима българинът и колко средният европеец
Големият проблем с ниските доходи у нас
За текущата година отново се очаква сериозен икономически ръст. Доброто състояние на обществените финанси и ниският държавен дълг накараха американската рейтингова агенция Фич да обмисли ново повишаване на кредитния рейтинг на страната.
Друга добра новина от България е спадът на безработицата: от 13% през 2013 г. на 7,6% през 2016 г., а през настоящата година се очаква безработните да са още по-малко, посочва Мартенс, отново позовавайки се на Евростат.
Независимо от тези успехи обаче, България си остава най-бедната страна в ЕС с най-ниските средни доходи.
Още преди 2007 г. много българи се отправяха на Запад, а след приемането на страната в ЕС тенденцията дори се засили, поради легалните възможности за пътуване. Но не са само българските ромски кланове, които масово се възползват от правото на свободно придвижване, и за които в пресата редовно се появяват критични публикации.
До голяма степен незабелязани остават безбройните медицински сестри, болногледачи, строителни работници, готвачи, шофьори на камиони, инженери, лекари и други специалисти, изучили професията си в България, които сега работят навън и плащат там данъци и социални осигуровки. Този масов отлив на работна ръка от България създава огромни проблеми на българската икономика, последиците от него се усещат особено силно и в туризма, пише Михаел Мартенс.
Сезонът се очертава като много добър, но
недостигът на персонал в хотелите и ресторантите по Черноморието спъва развитието.
Голям брой български камериерки, рецепционисти или спасители на плажа предпочитат да работят в западните курорти. Един готвач, който изкарва на остров Рюген в Германия пет пъти повече от онова, което печели в България, трудно може да бъде задържан в родината му.
Част от бизнесмодела, който прави Черноморието привлекателно за определени туристи, са тъкмо евтините цени. Но тази евтиния има своята цена, констатира авторът и пояснява: Ако не бяха ниските заплати, България нямаше да запази предимството си пред другите туристически държави, се казва още в статията, озаглавена „Евтиното излиза скъпо“.
Недостигът на персонал в бранша не е нищо ново, но проблемът се задълбочава. Още преди три години БНР алармира в свой репортаж за това, че браншът изпитва глад за кадри, припомня авторът и допълва:
„Затова
звучи странно оплакването на българския премиер Борисов пред френския президент Макрон.
Премиерът Борисов се срещна с френския президент Макрон
Според Макрон, Борисов му бил казал по време на една среща на върха на ЕС в Брюксел, че страната му страда от „евтината работна ръка от други държави“, която отнемала работата на местните хора, докато в същото време българите работели из ресторантите на Франция.
Оплакването от „евтините чужди работници“, които се стичат към най-бедната страна от ЕС, звучи странно, защото в началото на юни българското правителство облекчи режима за наемане на сезонна работа на чужденци от страни извън ЕС – например украинци или молдовци.
Някой би могъл да си помисли, че от страната с най-високата младежка безработица в ЕС – Гърция, също ще идват кандидати за работа в България. Точно обратното е вярно, констатира Мартенс и посочва, че дори през деветата година от началото на кризата в Гърция много българи търсят и намират сезонна работа в южната съседка – като берачи на плодове и зеленчуци или в туризма – откъдето печелят повече, отколкото у дома.
Всичко това допълнително изостря проблемите на България, където
човек може да види какво се случва, когато отливът на кадри е съчетан с много ниска раждаемост.
Увеличава се единствено ромското население, което само след 3 години ще съставлява 25% от трудоспособното население на страната, е цитирана да казва бившата българската еврокомисарка Меглена Кунева. Дори само това показва колко е важно ромите да бъдат интегрирани в системата на образованието.
Това важи с особена сила за България, чието население намалява с по-бързи темпове, отколкото това на останалите балкански държави: от почти 9 милиона в края на комунизма, днес в страната живеят под 7 милиона, а след няколко години населението ще спадне и до малко над 6 милиона души.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
Добави ни в предпочитани източници в Google
