П резидентът Румен Радев открито подкрепи идеята на БСП той да назначава ръководителят на бъдещото антикорупционно звено, от което се очаква да се бори със злоупотребите във властта.
„Това е въпрос на бъдещи дебати, но здравата, институционална логика, диктува той да бъде назначаван с участието на президента", каза Радев, цитиран от БНТ.
Нинова: Според мен Борисов лъже
Борисов: Искат да ни пришият Пеевски
Според него няма как парламентарното мнозинство да избере човек, който да разследва правителството, излъчено от същото това парламентарно мнозинство.
Въпросът за бъдещия антикорупционен закон се очертава като един от ключовите през новия парламентарен сезон, който започна днес.
Парламентарният лидер на ГЕРБ Цветан Цветанов декларира от името на управляващите, че те очакват приемане на закона до края на годината. Техният проект е разработен от министерството на правосъдието.
От БСП обаче излязоха със свой отделен законопроект. Една от основните разлики между двата е именно назначаването на ръководител на бъдещ орган.
„Червените” настояват това да прави президента, чиято кандидатура миналата година беше издигната от тях.
ГЕРБ изтъкват, че България е парламентарна република и парламента трябва да излъчи целия състав на антикорупционното звено.
Друга разделителна линия е възможността за анонимни сигнали за злоупотреби, предвидена в текстовете на БСП.
Самият Радев смята, че двата законопроекта трябва да бъдат обединени в един.
Според него единият е фокусиран повече върху превенция и профилактика, а другият - върху разследването и обвинение в корупция.
„Борбата с корупцията не може да става само с превенция. Тя е важна, разбира се, но са не по-малко важни разследването, обвинението и наказанието. Аз очаквам един комплексен подход, който да включва всички необходими мерки“, заяви президентът.
По-рано тази седмица от администрацията му обявиха свикването на Консултативен съвет по национална сигурност на тема борба с корупцията. Съветът представлява еднократен диалог между лидерите на политическите сили, премиерът, министрите и други ръководители на ведомства в сферата на сигурността.
Днес Радев изтъкна, че очаква на предстоящия КСНС на 9 октомври да се постигне съгласие относно обединяването на законопроектите на ГЕРБ и БСП.
Законът, който трябва да обуслови по-ефективна борба със злоупотребите с власт е едно от изискванията на ЕС, с което българските управляващи не могат да се съобразят в последните години.
В предишното Народно събрание с него се занимаваше тогавашния вицепремиер Меглена Кунева, чийто законопроект обаче беше бламиран от коалиционните й партньори от ГЕРБ.
Още от първия ден на есенната сесия на сегашния парламент започнаха обсъжданията по бъдещ Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. В пленарната зала присъства и главният прокурор Сотир Цацаров, който изрази притеснения от някои моменти в текстовете.
„Апелирам народните представители много внимателно да бъдат прецизирани разпоредбите за възможността за ползване на доброволни сътрудници“,
изтъкна Цацаров, като допълни, че използването на такива сътрудници присъства и в двата проектозакона и крие опасност.
Друг смущаващ момент за главния прокурор е кръга от лица, които трябва да декларират имуществото си. Той го смята за "прекалено широк" и не вижда смисъл да включва ръководителят на БАН или шефове на национални паркове. Цацаров обаче препоръча в него да бъде включено ръководството на КЕВР.
Третият спорен момент за главния прокурор е правото на антикорупционното звено да се разпорежда със специални разузнавателни средства.
„Ако на Комисията за противодействие на корупцията бъде разрешено да притежава специални разузнавателни средства държавата ни ще има 3 централи, които ще могат да ги притежават. Въпросите за контрола трябва да си ги постави всеки от нас, мисля, че отговорите са ясни“, каза още главният прокурор.
