Н а 5 септември Украйна прие закон за образование, който директно стъпква основно право на 200-хилядното българското малцинство (а и на други малцинства) – правото на майчин език. Да сте видели обаче реакция от София, пита журналистът Юри Михалков в анализ на агенция БГНЕС.
Досегашното законодателство на Украйна позволява на малцинствата да се обучават и да общуват на родния си език, ако те представляват поне 10% от населението на съответния регион. Затова и езиците на малцинствата имаха статута на регионални езици.
Неизвестни лица са скъсали 15 български флага в Киев
Как прогониха българите от Крим
Новият закон премахва това положение. От 2020 година украинският език става единственият език на обучението за учениците от 5 клас нагоре. Майчиният език е разрешен само в началното училище – или първите четири класа. Отделно украинският език става доминиращ във всички сфери на обществения живот – институциите, магазините, болници, ще се ограничат и медиите на малцинствени езици. Предвиждат се и глоби за нарушения на закона.
Повечето държави с етнически малцинства вече реагираха срещу закона. Унгарският външен министър Петер Сийярто обяви пред украинската посланичка в Будапеща, че закона е „срам и позор“, а страната му спира всякаква подкрепа за Украйна на международната арена, докато Киев не промени решението си. Румъния и Молдова също скочиха срещу „езиковия деспотизъм“ на титулната нация.
(Логично, най-остра е реакцията на Русия, която има най-голямото етническо малцинство в Украйна. Основният двигател за образователните промени е преди всичко борбата с руското културно влияние в страната, в рамките на продължаващия от 2014 насам остър политически и военен конфликт между Киев и Москва - бел. Vesti.bg)
#follow #pr #marcomm Russia condemns new education law in Ukraine https://t.co/oMhR4XgP44
— IVYKPENDLETON (@ivykpendleton) September 12, 2017
Унгарското, румънското и полското малцинство поотделно са по-малко от българското, което е 5-то по численост. Тези три малцинства представляват 0,3% от украинското население, докато българското е 0,4 процента. Тези данни от миналото десетилетие най-вероятно търпят корекции към днешна дата, защото след Майдана хиляди унгарци, поляци и румънци избягаха от Украйна, докато етническите българи като цяло останаха в страната.
А София ехти с гробно мълчание. Въпреки че украинският депутат Антон Кисе, който е от български произход, разкритикува законопроекта още при обсъждането му във Върховната Рада. Сега обаче не реагира нито външния ни министър, нито негов заместник или прес-службата на външното ни министерство. Няма поне изразена позиция, разпространена на сайта на ведомството. Камо ли да бъде привикан украинския посланик, за да му се изрази поне вербален остър протест, макар и без условието, поставено от Будапеща.
#Ukraine's New Education Law Threatens to Destabilize Whole Region https://t.co/rCH3KGllcs pic.twitter.com/ZePIdY3Qni
— Enrico Ivanov ☦ (@Russ_Warrior) September 11, 2017
Да не би във Външно министерство да смятат, че премахването на обучението на майчиния език е върховно човешко право? Или пък се правят на "ни чул, ни видял" срещу посегателство към етнически българи и да смятат, че мълчанието е апотеоз на родолюбие и висша държавническа мъдрост? Дали пък не смеят да гъкнат дори на Киев, защото нямат благословията от Вашингтон?
Да не се изненадаме тогава, ако българското малцинство в Украйна вземе, че поиска от Петер Сийярто, от Румъния или Молдова да защити техния, а и българския интерес.
---
Заглавието е на Vesti.bg
