Желев, който по онова време все още беше първият председател на Съюза на демокрачните сили, направи равносметка каква е била причината за загубата на демократичните сили.
Щом отричаш комунистите и 45-годишната диктатура, трябва да кажеш какво предлагаш,
какви ангажименти поемаш и какви гаранции даваш, че ще ги изпълниш, ако хората гласуват за теб, смята д-р Желев. Според него именно негативният характер на предизборната агитация е била една от причините за загубата на изборите, макар че той отчита, че в средата на кампанията вече е даден превес на позитивната пропаганда.
Желев не коментира широко разпространеното убеждение, че изборите през юни 1990 г. са били фалшифицирани от правителството на БСП, начело с Андрей Луканов.
Като тактическа грешка Желю Желев спомена и отказа на демократичните сили да подпишат споразумението за ненасилие и спазване на гражданския мир по време на предизборната кампания.
Нашият мотив беше, че това е демагогска стъпка от страна на БСП, с което комунистите целяха да се представят за миротворци, припомни той. По негово мнение тази преценка е била правилна, но СДС е трябвало да подпише споразумението и паралелно да разгърне кампания, която да разясни демагогията зад подобно предложение.
Изборите за ВНС бяха грандиозно събитие, което не само събуди и разтърси страната, но беше и важен етап от "нежната революция", е оценката на Желю Желев.
Независимо, че демократичните сили не спечелиха тези избори, общественото недоволство и волята за промяна се изля в различни форми на протест, припомни той.
БСП, която беше спечелила изборите, не беше щастлива, а още по-малко уверена в себе си, че ще може да управлява, тя предвкусваше горчивите плодове на своята победа.
В дискусията се включи и сегашният зам.- председател на Народното събрание Георги Пирински, депутат от БСП.
Моментът на промяната в държавната власт на 10 ноември 1989 г. бележи старта на ясно структуриранe на опозицията СДС и на ново развитие в комунистическата партия в резултат на промяната в нейното ръководство, смята Пирински.
Той напомни, че има две гледни точки към тези процеси - едната е за преврат, а другата е за усилия на ръководството на левицата, което е извършило промяната, за реформи. През годините на прехода се разгръща предимно тезата за превратаджийството, а това по думите му крие опасност обществото да остане сляпо за тогавашните процеси.
Политическите страсти и позиции от първите демократични избори в България оживяха отново по време на дискусията. Включиха се
участници в тогавашните събития.
Александър Каракачанов, лидер на Зелената партия, депутат в 7-то ВНС и след това кмет на София, смята, че нашето общество не е било узряло за прехода. От всички бивши страни от соцлагера ние бяхме най-малко готови за това, каза той. Според него в България не е имало организирано дисидентство, нито гражданско общество.
Основната цел на БСП беше оцеляването на определени икономически кръгове в самата партия, а и в СДС дребните интереси надделяха и се стигна до разцепването му, каза той.
"Слава богу, че СДС не спечели тогава изборите", включи се в дискусията и Драгомир Драганов, депутат в 7-то ВНС от листата на БСП и впоследствие депутат от Евролевицата. "Тогава позицията "анти" надделя в СДС, имаше много лумпени, дори си спомням, че еколози боядисваха дърветата със синя боя, която е отровна", спомни си професорът по история.
Димитър Луджев, депутат от СДС във ВНС, след това вицепремиер и военен министър, пък говори за партийната машина, която е била тогава първото преимущество на БСП в кампанията.
Нора Ананиева, едно от лицата на БСП през 90-те години, депутат в 7-то ВНС, а след това зам.- председател на Министерския съвет, подчерта, че резултатите от изборите през 1990 г. са били обективно постигнати, а не в резултат от фалшификации, заяви тя. Според нея проблемът е бил, че нито СДС, нито БСП не са успели да намерят съгласие по икономическата реформа.
Ивайло Трифонов, член на Националния координационен съвет на СДС през 1990 г. и бивш вицепремиер в служебното правителство на Ренета Инджова, видя проклятието на прехода в лицето на ДПС.
Според него основната отговорност за създаването на движението носи бившата комунистическа партия - това доведе до капсулиране на мюсюлманското малцинство, което трудно ще бъде преодоляно.
20-та годишнина от свикването на Седмото Велико Народно събрание ще бъде отбелязана в началото на заседанието на парламента на 9 юли.
Последвайте ни
