Йордан Опиц поведе стадото от наивници

Използвам думата наивници, за да не използвам думата глупаци. Осъденият за убийство Йордан Опиц успя в рамките на една седмица да извади на показ най-срамните черти на обществото ни – непризнаване на законите, незачитане на другия, непоносимост към реда, стадна привързаност към подобния на теб и омраза към различния, неспособност да различиш причината от следствието, наивност и глупост. Много глупост.

Ужасно много хора повярваха на този демагог и без да положат елементарни усилия да се информират за случая, развяха знамето на съпричастността. Над 7000 души се подписаха в социалната мрежа "Фейсбук" под призива "Да защитим иконописеца Йордан Опиц и да помогнем да възтържествува справедливостта".

Добрата новина е, че съдебните решения са публични и всеки може да прочете решението на Върховния касационен съд (ВКС) и да научи, че Йордан Опиц е притежавал незаконно преправен газов пистолет, с който напълно умишлено е застрелял извън личния си имот човек, който е излизал от сградата и който му приличал на крадец.

Тези над 7000 души във "Фейсбук" очевидно не са потърсили информация за случая преди да поискат от президента да помилва Опиц. "Зная, че човек, който прави икони, не може да бъде лош", е написал един от защитниците. Аха, вече ще прилагаме закона според професията, така ли? И това не е изключение. "Сигурна съм, че един иконописец не може да бъде убиец. Това е нелепо, той е супер талантлив". И за да е още по-абсурдно, нека прибавят към исканията си и промяна в закона, която да позволява на талантливите иконописци да стрелят по наркомани.

Нормално е гневът да бъде срещу държавата, която не успява ефективно да защитава живота и собствеността на своите граждани. Нормално е недоволните граждани да изискват повече от управлението в тази посока. Но за това се иска мисъл и смелост. По-лесно е да подкрепяш кралимарковци, които взимат правосъдието в собствените си ръце и връщат обществото ни хилядолетия назад. Когато е действало правото на силата и никой още не бил чувал за силата на правото.

Хората все пак са свободни да бъдат наивни, стига с това да не нараняват други хора. От тази свобода обаче са лишени онези, които могат да влияят активно върху общественото мнение – политиците и журналистите. Йордан Опиц беше превърнат в герой от медиите. Те наложиха израза "художника Йордан Опиц", те си накичиха студиата с неговите икони, те облъчваха публиката денонощно с мислите на този човек, който изобщо не показа съжаление за постъпката си.

Министърът на културата отиде по-далеч и направо призна, че би направил същото като Опиц. Да се радваме все пак, че министрите не ходят въоръжени. Ако в администрацията на президента бъде внесено очакваното искане за помилване, задължение на институцията е публично да обясни защо няма да помилва Опиц. Защото в конституцията пише, че президентът олицетворява единството на нацията, а не може да има единство без законност.

Един приятел юрист коментира следното: "Делото на Йордан Опиц ме прави още по-голям противник на разширените тълкувания на неизбежната отбрана и притежаването на огнестрелно оръжие". Други сигурно са на различна позиция. Ползата от този случай е, че провокира мислене и разговор.