Цветелина Тенева е един от главните организатори и обучители на Академия за социални предприемачи. Основател и старши фасилитатор в The Business Institute и Магистърската програма по иновации, предприемачество и финанси – съвместен продукт на Института и ВУЗФ – университет по финанси, бизнес и предприемачество. Експерт в областта на иновативните бизнес модели и оценка на потенциала и развитие на идеи за нови продукти. Маркетинг експерт като образование и основна професионална област, надградена в областите бизнес моделиране, пазарни стратегии, продуктово развитие и иновации.
Цвети разказва за своите наблюдения върху социалното предприемачество и защо си струва да се занимаваме с него, за препятствията, които предприемачите преодоляват по пътя си и за своят личен опит.
- След старт-ъп вълната от последните години у нас и по света, социалното предприемачество се очертава като новата актуална тенденция. Какъв е потенциалът за неговото развитие в България?
- Социалното предприемачество, по мое мнение, все още формира своето “лице” и обхват, дори в глобален мащаб. От една страна е потребността на неправителствения сектор да разнообрази източниците си на приходи, за да адресира по-добре своите каузи. От друга, светът на бизнеса се приближава до социалните проблеми и вижда в тях възможности за своето развитие. В България често се смята, че ако работиш за кауза, трябва да се “оправяш” с малко пари, едва ли не на мускули. Така мащабни и устойчиви резултати не се постигат.
В свой TED Talk през 2013 Майкъл Портър от Harvard Business School – един от “бащите” на стратегическото бизнес управление отправи призив: “Нека бизнесът решава социални проблеми”. С това зададе изцяло нова парадигма - организации, които едновременно решават социални проблеми и генерират приходи (революционно) дори печалба от тази дейност.
Като човек от бизнес, дълбоко вярвам, че това е есенцията и бъдещето на социалното предприемачество.
Днес, макар да има пионерски примери, сме все още далеч от тази визия. В България има удачна комбинация от положителни фактори. Нивото на образованост и способности на населението е добро. В социален аспект има области с нужда от подобрения. От трета страна и тук вече има ангажираност към социални проблеми, участие в решаването им и доброволческа дейност извън основната работа.
- Какъв интересен пример за социално предприемачество би споделила?
- Мой любим пример е Dr. Consulta в Бразилия - медицински център за хората от гетото. Медицинска услуга, която е бърза, качествена и на платима цена за тази социална група. Ако питате къде “излиза сметката” и как се финансират, отговорът е “не всичко е пари, трябва и акъл”.
Основателите са учили в престижни университети в САЩ и Европа, имат успешен бизнес опит зад гърба си. Те инвестират в изключително умна оптимизация на стандартните процеси в един медицински център. Използват lean management подходи и увеличават значимо броя на прегледите за единица време, които прави един лекар – без компромис с качеството.
В България средата се развива бързо. Всяка година в конкурса за социални предприемачи ПРОМЯНАТА влизат все по-интересни и стойностни идеи и проекти. Миналогодишните победители - фондация “Заслушай се” - работят за осигуряване на равен достъп за хората с увреден слух в България чрез информационните технологии. Те се развиват бързо и печелят подкрепа. Платфомрата им за равен достъп на хората с увреден слух вече е в пилотна фаза.
Друг интересен пример е Социалната чайна във Варна - алтернативно социално пространство, където младите хора с ограничен достъп до пазара на труда получат своята първа работа. Нейните създателки Мая и Стояна се сблъскват с различи препятствия, за да открият и развиват чайната и успяват да ги преодолеят.
- По какво си прилича и по какво се различава социалното предприемачество от другите start up проекти? Кои са качествата, които трябва да притежава един социален предприемач и какво би посъветвалa хората, които имат интерес за развитие в тази сфера?
- Предприемачеството, в класически си вид, е едновременно привлекателно и предизвикателно начинаниe. Ключова е нагласата да виждаш в проблемите възможности, както и да започваш с цел, а ресурсите за нея да привличаш в хода на нейното постигане.
При социалния предприемач всичко това е също толкова нужно. Има и още! Социална чувствителност, способност за разбиране на спецификите на отделните проблеми.
Хората, които имат интерес в тази област, според мен, преди всичко трябва да са сигурни, че разбират в дълбочина обхвата на социалното предприемачество и практическия начин, по който то работи. След това, да са наясно какво представлява животът на предприемача и в частност – на социалния предприемач. Което е свързано с наблюдение и общуване на хора в тази област и досега с техните професионални, а и лични истории.
И ако са убедени в мотивацията си, да изградят необходимите комплексни знания и умения у себе си и екипите си - да решават ефективно проблеми, да намират подкрепа, да управляват хора, идеи, процеси и финанси. Не на последно място – да бъдат с нагласата, че стартирането е приключение, няма план, който да се случи реално, гъвкавостта е въпрос на оцеляване, а способността да се само-мотивираш – ежедневна мантра.
Стоян Лилов, един от гост-говорителите в Магистърската програма по иновации, предприемачество и финанси, описа денят на предприемача така:
Сутрин – става бодър и мотивиран, с вяра в успеха
По обед – енергията вече е около нулата
Вечер – приключва деня с равносметка, че отрицателните отговори и резултати надвишават положителните
А на следващата сутрин – отново се събужда с мотивация и вяра в успеха.
- Кои бяха основните предизвикателства, които трябваше да преодолееш, за да се утвърди Business Institute като успешна организация?
- Започнахме The Business Institute в окото на кризата 2009-2010 година, когато бюджетите за обучения във фирмите практически липсваха. Причините да сме тук и да се развиваме са много, но все пак: най-важното – нюх към свободни пазарни ниши, висока добавена стойност за клиентите, фокус върху оразличаването. Историята на Стоян за дневния цикъл на предприемача – на 100% валидна. Екипът – правилните хора - в нашия случай е изключително важно да са търсачи – да търсят развитие, възможности, предизвикателства – възможност да разширят собствените си граници, заедно с приноса им за бизнеса.
The Business Institute се роди с темата предприемачество, търсейки ниша в период, когато имаше много ограничени възможности за знание в тази област (за разлика от сега). В момента портфолиото е в пъти по-широко, работим с редица от най-големите компании в множество сектори. Но предприемачеството остава “тънка червена линия” в много от нашите продукти. Защото вярваме, че то е начин на мислене и действие, не просто професия.
- Какво е мястото на Академията за социално предприемачество и партньорството с Reach for Change в портфолиото на The Business Institute?
- Ние работим по различни проекти за корпоративна социална отговорност, един от които е “Иновация в действие” на Солвей Соди и Аурубис България. А работата с екипа на Reach for Change в Акселератора на “Промяната” беше много успешна и мотивираща. Всички тези фактори ни показаха, че можем да добавим стойност в развитието на социалното предприемачество в България като част от нашия бизнес модел. Точно като в призива на Майкъл Портър.
