С в. Андрей, архиепископ на остров Крит, се родил в град Дамаск, Сирия, през 660 г. Бил ням по рождение, но след много молитви на родителите му на 7-годишна възраст Андрей проговорил след причастяване в църква с тялото и кръвта Христови. В следващите години той бързо напреднал в учението, а на 15 години постъпил за послушник в манастира на св. Сава Освещени в Палестина. Йерусалимският патриарх оценил качествата му и скоро го приел в клира на патриаршията.
Младият Андрей живял в нравствена чистота, сърдечна молитва и въздържание, и бил обичан от всички. Полагал големи грижи за сираците и болните в трудните времена, когато светият град бил завладян от арабите. След няколко години Йерусалимският патриарх го изпратил с мисия в Константинопол, където направил добро впечатление на патриарха и на императора. Тук също се отличил с голяма молитвеност и благотворителна дейност за бедните, болните и сираците. Затова през 710 г. бил избран за архиепископ на остров Крит. И тук ревностно служил на вярващия народ, като го защитавал от еретици, помагал и при отбраната на острова срещу сарацините. Чрез силата на неговите молитви по време на суша измолвали дъжд, който превръщал земята в плодородна.
Св. Андрей се отличил също като проповедник и химнограф. Заради изящната си словесност е смятан за един от най-големите църковни оратори на византийската епоха. Написал известния Велик покаен канон и множество други молитвени текстове в мерена реч. Те се изпълняват и до днес в оригинал или в преводи в православните църкви по света.
По време на пътуване от столицата за Крит през 740 г. починал на кораба и бил погребан на остров Лесбос. По-късно е признат за светец и мощите му са пренесени в Константинопол.
