Д нес стана ясно, кои са привилегированите вложители в Корпоративна търговска банка. Нещо повече, публикуваните от Фонда за гарантиране на влоговете данни показват и кои са тези, възползвали се от възможността за цесии на депозити във фалиралата финансова институция.
Информацията се съдържа в два списъка, изготвени от синдиците на КТБ. Първият съдържа имената и сумите на вложенията на всички лица и фирми с привилегировани депозити, направени до 2 години преди изпадането на банката в несъстоятелност.
Вторият дава информация за тези, които са направили цесии, получавайки парите си в замяна на отписване на дългове. Т.е. срещу намаляване на кредитните активи на КТБ.
Огласяването на данните стана възможно с последните промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Привилегированите дeпозити са такива, по които КТБ е давала по-високи лихвени проценти от тези на официално обявените депозитни продукти. Така те са изключени от защитата за спестяванията до 100 хил. евро от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Сред привилегированите вложители присъстват имената на редица политици, медийни магнати, магистрати. Както и на медии, общини и компании.
Бившият премиер Иван Костов е имал влог на стойност 155 849,70 лв., а дъщерите му Мина и Яна, депозити за съответно 213 202,81 лв. и 115 349,20 лева.
Бившият зам.-столичен градски прокурор Роман Василев е държал два влога, за 286 472,76 евро и 19 904,04 долара.
Фалиралият в. „Тема“ с депозит за 3 700 630,91 долара, също е бил сред привилегированите вложители в КТБ.
По интересно е обаче, кои са вложителите, успели да си вземат парите от КТБ, за сметка на активите на банката, които трябва да обезпечат сумата, дадена от държавата за изплащане на гарантираните депозити.
Издателят на в. „Уикенд“ Мартин Радославов е имал на влог 4 627 086,51 лв. Той е успял да цедира 1 078 015,70 евро. Част от парите на в. „Тема“ също са били възстановени с цесия, съответно за 216 687,82 лв.
Мина Костова е единствената от семейството, която е успяла да си вземе обратно пари от КТБ. Тя е направила цесия за общо 30 000 лв.
Сред частните лица с цесии в КТБ са и съпругата на председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев - Ирина, бившият зам.-главен прокурор на София Роман Василев и бизнесменът Едоардо Миролио.
С най-голяма стойност са цесиите, сключени от „Българска телекомуникационна компания“, следвана от Централен кооперативен съюз и „Български енергиен холдинг“.
Има и големи губещи. Булгаргаз ЕАД например е успял да цедира само 12,4 млн. лв. от 16,2 млн. лв. депозити.
Фондът за гарантиране на влоговете в банките изплати на вложителите в КТБ близо 3.7 млрд. лв., които трябва да бъдат възстановени с продажбата на активите на фалиралата финансова институция.
Друг доклад, публикуван днес от Сметната палата, пък показа, че за изпадането на банката в несъстоятелност вина носи и БНБ.
В документа се посочва, че липсва механизъм за взаимодействие и координация, с включени ясни и синхронизирани задължения и отговорности на длъжностните лица, както по вертикала (от служителите, през директорите, подуправителя, управителя и УС на БНБ), така и по хоризонтала (между дирекциите в управление „Банков надзор“ и със звена извън управлението), което поражда проблеми за ефективното и прозрачно осъществяване на надзорната дейност.
Концентрирането на почти всички правомощия и отговорности по банков надзор в подуправителя на управление „Банков надзор“ и неангажираността на УС и на управителя на БНБ с надзорния процес, в условия на недостатъчно осигурена координация и отчетност, поражда рискове от неефективност, субективизъм и неетични практики.
От друга страна правомощието на УС на БНБ да налага най-тежката надзорна мярка – отнемане на лиценз за банкова дейност, без текуща информация за състоянието на съответните банки поражда риск от вземането на неправилни решения в тази връзка, смятат одиторите от Сметната палата.
