Д енонощие след злополучните полети, приключили с часове висене на пловдивското летище, виновни за хаоса и дискомфорта на пътниците няма. Над 300 пасажери бяха принудени да стоят в самолетите си в продължение на два часа, след принудително кацане в Пловдив.
Защо няма виновни за хаоса?
Големият спор е чия е отговорността. И очевидно топката, в случая – самолетът, се прехвърля между различните страни, разказва Нова ТВ. Какво знаем – три опции за извънредно кацане – летището в Бургас, летището във Варна, и двете работят 24 часа, 7 дни в седмицата и летището в Пловдив, което от юни месец насам не работи през нощта.
Двата самолета кръжат в продължение на около 30 минути над София. Когато става ясно, че тук няма да кацнат, тръгват към затвореното летище в Пловдив. Където проблем с кацането няма, но проблемът със слизането от самолета видяхме всички.
В полетните планове, всеки екипаж задължително посочва резервно летище, на което да кацне при нужда.
Според РВД екипажите на тези два полета предварително посочили летище Пловдив като резрервен вариант.
„И двата полета идват от възможно най-далечни точки от София. Идвайки от Дубай и от Валенсия, самолетите са били с много малко гориво”, обясни авиоекспертът Кристиан Кръстев.
До необходимостта от план Б се стигна. Заради ураганния вятър. А че такъв над София има и кацането е невъзможно, за всички е било ясно. Според РВД, двата екипажа получили информацията за атмосферните условия. Тоест – също са знаели.
„Поне този, който е от Дубай, не е било необходимо да идва от Бургас до София и после да се върне до Пловдив.
Можело е съвсем спокойно да кацне в Бургас, все пак идва от изток”, коментира авиоекспертът Кристиан Кръстев.
Двата самолета обаче все пак стигат до София и кръжат 30 минути над летището, което изразходва още гориво. Така насочени от РВД, които пък се водят по документите – двата самолета потеглят към Пловдив. Без да знаят, че летището там е с работно време и то отдавна е изтекло.
Поне според документите,
на летището в Пловдив би трябвало да са митническите и миграционните власти, пожарни, линейки.
Работното време би трябвало, да е приключило в 22 часа само за летищния оператор.
„Ние поддържаме един-единствен човек – охрана, заедно с „Гранична полиция”, който извършва огледи, докато ни няма”, обяснява директорът на Летище Пловдив Владимир Щърбанов.
Така остават само догадките… ако ситуацията беше по-сериозна, аварийна. Така, прехвърляйки си топката, виновни за дискомфорта и страха на пасажерите – няма. Няма и план как да се действа оттук нататък.
„Да се направи допълнителна организация между РВД, ГВ и 5-тте летища, все пак не са толкова много и да се дават дежурства”, коментира авиоекспертът Кристиан Кръстев.
А държавата реши да абдикира.
„Трябва да намерим концесионер, с услията на държавата – само толкова може”, коментира кметът на Пловдив Иван Тотев.
