"Това ще бъде бедствие... Катастрофата е неизбежна", коментира пред АФП в покрайнините на комплекса "Марица-изток" в централна България 34-годишният Николай Динев, който е работил като миньор в продължение на 12 години, но сега е изправен пред несигурно бъдеще, тъй като на климатичната конференция на ООН COP26 в Глазгоу 190 държави подписаха споразумение за отказ от използването на въглища, съобщава БГНЕС.
България се присъедини към ЕС през 2007 г., но остава една от най-бедните в страни в Европа, а също и една от най-зависимите от въглищата, тъй като дълго време се въздържаше от определяне на краен срок за спиране на ползването на твърдото гориво за производството на електроенергия.
190 държави се ангажираха да се откажат от въглищата
Миналия месец, обаче, правителството обяви, че ще предложи 2038 или 2040 г. като възможни дати за спиране на ползването на въглища - ангажимент на страната, заложен от предходния кабинет в европейската Зелена сделка.
АФП припомня за протеста на миньорите в София, който събра стотици с призив правителството да спаси сектора, където работят около 30 000 души.
Само в комплекса Марица-изток се трудят 12 000 служители, осигурявайки над една трета от електроенергията в България. Неговите открити въглищни мини и електроцентрали са основният източник на доходи в региона от десетилетия.
Румен Радев: Ще отстояваме нашите въглищни централи
Лигнитните находища в мините, които са открити от френски геолог в средата на XIX век и по-късно разработени от съветски инженери, съдържат още около 1,5 милиарда тона въглища.
Правителството предложи да се създаде държавна компания, която да превърне минните райони в индустриални паркове, да даде работа на бивши работници, но Динев се надява да може да се "отложи процеса на закриване на минит с 30 години" до пенсионирането му.
Доскоро той все още е имал надежди да стане ръководител на екип и дори започнал да посещава дистанционни курсове в Минно-геоложкия университет, за да получи повишение. Но сега мъжът обмисля да замине в чужбина като милиони други българи, които са напуснали след края на комунизма през 1989 г., търсейки по-добри възможности за реализация на Запад.
"ТЕЦ Марица изток 2" пуска в работа още един енергоблок
"Напуснах армията, защото получавах 500 лева (255 евро) на месец и тук ми предложиха двойно. Казвам си, че тогава може би съм сбъркал", посочва той за решението си да стане миньор като неговия баща, който е работил в мините 31 години. Родният дом и на двамата е погълнат от разширението на мината.
Като миньор мъжът печели 1500 лева (750 евро) на месец за 12 часа на ден ремонт на оборудване или средната заплата в най-бедната страна в ЕС, което "не е лошо за региона".
Динев успява да спести достатъчно, за да построи къща за родителите си, съпругата и 10-годишната си дъщеря. Същевременно отглежда и плодове и зеленчуци, кокошки и зайци.
"Ситуацията не е розова", смята и 40-годишният Живко Демерджиев, който е работил близо 20 години като електроинженер в същия минен комплекс.
Съпругата му работи в мините като счетоводител. Всяка сутрин те стават преди разсъмване, за да се качат на автобуса точно в 5:50 сутринта и са последните, които взимат трите си дъщери от училище вечер.
"Има всякаква информация, слухове... Всичко, което искам, е да имам ясна представа какво ще се случи и дали ще мога да работя след това", казва той пред АФП.
