Д ори и да оцелее през идните три месеца, балансирайки на ръба на банкрута, Гърция може би пропусна най-добрия си шанс за дългосрочно кредитно споразумение като се отдалечи от партньорите си в еврозоната, когато най-много се нуждаеше от подкрепата им.
Лявото правителство на премиера Алексис Ципрас толкова сериозно подкопа доверието на кредиторите, че решения, които се предлагаха преди няколко седмици, вече не са актуални.
С публичен дълг, равняващ се на 175% от брутния продукт и икономика, бореща се да се изтръгне от шестгодишна депресия, на Атина ѝ е нужно цялото благоволение, което може да събере, за да намали тази тежест.
Доколкото опрощаването на дълга е политически невъзможно, то следващото добро решение би било Гърция да изплати скъпите си заеми от МВФ по-рано, да откупи облигациите, притежавани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и да отсрочи падежа на заемите от държавите в еврозоната, за да си осигури по-ниски лихви в идните години. Лихвата на гръцкия дълг би се намалила до под 2%, далеч по-малко, отколкото Атина плащаше преди да започне дълговата криза в еврозоната през 2009 г. и сериозно ще намали основната обща сума, която ще бъде изплащана през идното десетилетие, което ще даде на Гърция финансова свобода да съживи икономиката си. И за разлика от идеите, лансирани от гръцкия финансов министър Янис Варуфакис за замяна на заемите от еврозоната с обвързани с БВП облигации и на заемите от ЕЦБ с безсрочни облигации, то разплащането с МВФ и ЕЦБ по-рано би било законно и подкрепено от самите тях.
Представител на еврозоната каза, че е имало предварителни разговори с предишното консервативно правителство на Гърция по подобен план миналата година, преди премиерът Андонис Самарас да предпочете да отиде на избори, които да изгуби, вместо да завърши крайно непопулярната спасителна програма.
Запасите от съчувствие към Атина бяха изчерпани
заради отречените от Ципрас мерки за икономии, препоръчвани от ЕС, заради настояването Германия да изплати военни репарации и сближаването му с руския президент Владимир Путин, както и заради протакането на преговорите за реформи от страна на Варуфакис и първоначалните му призиви за „орязване“ на гръцкия дълг.
Кредитори като Германия, Холандия и Финландия не се доверяват на гърците, че ще спазят думата си, нито че Европейската комисия ще ги накара да го направят. Ирландия и Португалия, които получиха международна помощ след Гърция, си спечелиха подкрепата на ЕС да изплатят скъпите си заеми към МВФ по-бързо и това дава надежди на Атина. Но Дъблин и Лисабон имаха възможност да направят това като получиха по-евтини кредити от частни кредитори след като завършиха спасителните си програми и отново получиха достъп до капиталовите пазари.
„Ирландия и Португалия имаха правителства в трудно положение, а не трудни правителства“, казва Елена Дейли, главен експерт в парижка консултантска компания за управление на дълга. Понеже Гърция протака спасителната си програма и няма достъп до пазарите, то единственият начин да си изплати 24-те млрд. евро, дължими на МВФ и да изкупи облигациите за 27 млрд. евро от ЕЦБ, би бил фондът за финансова помощ на еврозоната да ѝ заеме тези пари. Това на свой ред ще стане причина правителствата в еврозоната да убеждават парламентите в държавите си да рискуват повече пари на данъкоплатците от 170-те млрд. евро, които те вече са заели на Гърция в две спасителни програми, възлизащи общо на 240 млрд. евро. Много икономисти и представители на еврозоната са на мнение, че
във всички случаи на Атина ще и е нужна трета спасителна програма
за около 30 млрд. евро тази година, макар Ципрас да настоява, че Атина не я желае.
Ципрас зае почти неизпълнима позиция, правейки предизборни обещания несъвместими със запазване на доверието на кредиторите на Гърция, казва Дейли. Нужно е премиерът бързо да промени политиката, за да има шанс да оправи икономиката си без да налага контрол върху движението на капитала и да плаща заплатите на държавните чиновници с документ, гарантиращ правото им да получат възнаграждението си за извършената работа. Или да не изпълни задълженията си към чуждите правителства и да бъде изваден от еврозоната.
Референдум за това дали гърците искат да останат в еврозоната с цената на болезнени икономически реформи или бързи промени в управляващата коалиция и привличане на прореформаторски настроени центристки сили вероятно би било най-доброто решение, макар това да може да разцепи партията му СИРИЗА.
Междувременно
кредиторите на Гърция са раздвоени
между това да я задържат в еврозоната, за да избегнат прецедента на излязла държава, и страха, че ако Ципрас смекчи мерките за икономии, това би насърчило сходни политически сили в Ирландия, Португалия и Испания. „Така че те искат Гърция да успее и да остане в еврозоната и в същото време новото правителство да се провали и това да е урок за други избиратели, които може да се заиграят с идеята за бунт“, казва Дейли.
