С ега, когато цените на петрола са заседнали в дългосрочен хоризонт в диапазона 30-50 долара за барел, потребителите на енергия навсякъде по света се радват на намаляване на разходите си на обща стойност повече от 2 трлн. долара.
Нетният резултат от този стимул ще ускори растежа на световната икономика, тъй като бенефициентите на това огромно преразпределение на доходите са най-вече домакинствата с ниски и средни доходи, които формират по-голямата част от крайното потребление по света, коментира Анатол Калецки, главен икономист и съпредседател на Gavekal Dragonomics.
Разбира се, има някои големи губещи - предимно правителствата в страните производителки на петрол, които ще трябва да използват резервите си и заемат средства от финансовите пазари. Това, в крайна сметка, е предпочитан подход на политиците, особено когато в същото време те се борят с войни, противодействат на геополитически натиск или се сблъскват с протести и бунтове.
Но не всички производители на суровината ще загубят еднакво. Една група от тях е изправена пред наистина сериозни проблеми. Това са западните петролни компании, които вече обявиха, че свиват инвестициите си с 200 млрд. долара през тази година. Техните акции са под натиск в цял свят, но парадоксално, акционерите им могат да се облагодетелстват от евтиния петрол.
За това трябва да бъде изпълнено само едно условие. Ръководствата на водещите енергийни компании трябва да се изправят пред икономическата реалност и да изоставят своята мания за намиране на нови петролни находища.
Въпреки съкращаването на разходите 75-те най-големи петролни компании в света все още инвестират повече от 650 милиарда долара годишно в търсене на нефт. И го правят във все по-предизвикателни райони, и съответно на по-висока цена.
Това е едно от най-големите погрешни разпределения на капитал в историята и то е икономически осъществими само заради изкуствените цени, поддържани от редица монополисти.
Но монополите в сектора са под все по-голям натиск. Организацията на страните износителки на петрол изглежда парализирана, а инвеститорите ще трябва да се съобразят с един от основните принципи на икономиката - „ценообразуване на пределните разходи“.
В един нормален конкурентен пазар цените се определят от разходите за производство на най-евтиния за добив петрол. Това означава, че резервите на Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Русия и Централна Азия ще трябва да бъдат напълно изчерпани, преди да започне добиване на шистов нефт или сондиране под ледената покривка на Арктика.
Разбира се, в реалния свят нещата са по-сложни. Геополитическото напрежение, транспортните разходи, както и инфраструктурните затруднения означават, че страните потребителки на петрол са готови да платят премия за енергийната си сигурност, включително за натрупването на стратегически резерви на тяхната собствена територия.
Истината обаче е, че големите международни играчи като ExxonMobil, Shell и BP вече не могат да се надяват да се конкурират със саудитските, иранските и руските компании, както го правеха при цени от около 100 долара за барел. Просто последните могат да добиват петрол с технологии от XIX век. Иран например твърди, че разходите му за производство на един барел възлизат на около 1 долар. А страната има вторите по големина петролни резерви в региона на Близкия изток след Саудитска Арабия.
Технологичното превъзходство вече не е фактор, който прави западните петролни гиганти по-конкурентоспособни.
Ето защо тяхната цел трябва да бъде да преструктурират бизнеса си с оглед на новите реалности и да генерират по-големи приходи за акционерите си, вместо да харчат стотици милиарди долари за проучвания и разработване на нови на находища.
Само доказаните петролни резерви на BP възлизат на стойност над 360.0 милиарда долара, по сегашни цени. Тази сума е предостатъчна за преориентиране на бизнеса, при което и акционерите ще бъдат щастливи от дивидентите си, докато евтиният петрол постепенно се изчерпва в глобален мащаб.
Има две причини, поради които големите петролни играчи не се преструктурират. Първо, техните мениджъри все още вярват, с почти религиозен плам, че цените ще скочат. Ето защо те предпочитат да губят пари в търсене на нови находища, вместо да максимизират печалбите. Всъщност те презрително отхвърлят възможността новите енергийни технологии в крайна сметка да заменят изкопаемите горива.
Директор в BP коментира защо компанията му продължава да рискува с дълбоководни сондажи, вместо да инвестира в алтернативни източници на енергия: „Ние сме в сондажния бизнес и това е нашата експертиза. Защо трябва да изразходваме време и пари, за да се състезаваме в новите технологии с General Electric или Toshiba?“
Марк Карни, управител на Централната банка на Англия, предупреди, че проблемът с веригата на петролните активи може да застраши световната икономика, ако не се вземат мерки. Причината е, че държавните субсидии и глобалните и регионални споразумения за опазване на климата заплашват да направят безполезни огромни резерви от изкопаеми горива. А балансите на петролните компании възлизат на трилиони долари.
Проблемът не остава незабелязан и от петролните шейхове. Шейх Заки Ямани, дългогодишен министър на петрола на Саудитска Арабия посочва, че „каменната епоха не е свършила, защото пещерните хора са изчерпали запасите си от камъни“.
Политиците от водещите държави в Организацията на страните износителки на петрол вече осъзнават, че нефтената ера е към края си. Но западните петролни компании все още отказват да приемат новата реалност, да намалят разходите си и да започнат да ликвидират (освободят от актива) наличните петролни резерви, инвестирайки в нови технологии.
криза, която тихо расте" />
