Терористичният акт, извършен вчера в Париж срещу редакцията на сатирично издание, крие потенциал да навреди на отношенията между европейските държави и техните граждани мюсюлмани. Стратегическото намерение зад подобни атаки е точно това - да се посеят семената на подобна криза, както и да се повлияе на френската политика и да се попълнят редиците на джихадистите.
Макар че ислямисткият екстремизъм в същността си е вътрешномюсюлмански конфликт, подобни инциденти ще привлекат в конфликта и немюсюлмани и това ще усложни нещата, пише в анализ днес агенция "Стратфор".
Агенцията отбелязва, че случилото се вчера е третото поред подобно нападение в западна страна за по-малко от три месеца. Атентатът в Париж бе извършен от хора, които проявиха отлични умения за боравене с модерни малки оръжия и за действия в малка група. Не е ясно дали тези нападения са дело на местни джихадисти с лична мотивация или на клетки, или пък на отделни лица, свързани с международни джихадистки групировки; те обаче влошават обтегнатите отношения между западния и мюсюлманския свят, пише в анализа на "Стратфор".
Това е още по-важно в една Европа, където в редица държави в момента има възход на десния национализъм и в мюсюлманските общности отдавна цари недоволство. Целта на джихадистите е да принудят тези държави да предприемат още по-стоги мерки срещу мюсюлманските общности, за да налеят масло в огъня на твърденията, че Западът води война срещу исляма и мюсюлманите.
И докато западните държави се стремят да демонстрират, че няма сблъсък на цивилизации, десни сили засилват реториката, която разпалва още по-силно тези страхове сред много обикновени мюсюлмани в света, се казва в анализа.
Още по-важно е това, че е налице един отдавнашен конфликт на ценности - особено за свободата на изразяване, ценена много на Запад, но смятана от много мюсюлмани за параван за светотатство. Макар и голямото мнозинство мюсюлмани да не са замесени в насилие в отговор на изявления, смятани за богохулни, мнозина биха го направили.
Освен това съществува вътрешномюсюлманска борба за власт и контрол, обвита в дебат за това какво означава да си мюсюлманин днес и какви са границите на оправдаемите действия.
Дефинирането на тези фактори е едно средство, което може да бъде използвано за придобиване на власт; нападенията срещу Запада и неговите интереси са друг инструмент. Продължаващият вътрешномюсюлмански дебат предоставя на екстремистите широко идеологическо и геополитическо пространство за действия.
Кампанията на джихадистите преднамерено визира немюсюлмани, особено на Запад, отчасти като средство да се печели подкрепа в мюсюлманските среди.
Тази стратегия също така засмуква западния свят в една по същество мюсюлманска гражданска война, докато той се опитва да се справи със заплахите срещу сигурността си от ислямистки екстремистки актьори.
По този начин вътрешният дебат в мюсюлманския свят не води до поражение на екстремистите или до облекчаване на отношенията между мюсюлманите и Запада. Но именно там джихадистите са уязвими и там трябва да се води истинската битка за разгромяване на джихадизма. Докато идеологията е жива, тя ще произвежда нови бойци, се казва в заключение в анализа на "Стратфор".
