Анализатор: Приключва ли бракът по сметка между ЕС и Турция

П роблемът в отношенията ЕС-Турция не е в успеха по спасяване на сделката за бежанците, а е много по-дълбок. 

Наскоро президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви, че „нашият път и техният път са различни“, имайки предвид отношенията с ЕС и проблемите, отнасящи се до бежанската сделка. Неговите думи отразиха скептицизма му не само към Запада като цяло, но и към ценностите на демокрацията, свободите и човешките права, които са определени като „по същество западни“ от него и последователите му.

Това коментира Нурай Мерт за турския вестник "Хюриет". Авторът пише, че по разбираеми причини, никога не е била поддръжник на пълноправното членство на Турция в Европейския съюз.

И една от тях е, че Турция не е част от „Европа“, каквото и да значи това. 

"Проблемът днес е, че Турция започна да обръща гърба си към ЕС и Запада като цяло и това не е само въпрос на промяна във външната политика. Това, което е по-лошо, е, че универсалните ценности на демокрацията и свободите започнаха да бъдат определяни като „западни ценности“, които са чужди на „турската култура и история“. Това означава, че влошаването на отношенията между Турция и ЕС е въпрос на нарастващата антизападна тенденция като аспект на възхода на авторитарната политика, а не е просто въпрос на външната политика", смята Мерт. 

"Всъщност, като оставим на страна ислямизма и ултранационализма, привържениците на десните политики като цяло винаги са били много скептични към западния свят и неговите ценности, дори когато Турция беше убеден съюзник на Запада и представителите на десницата бяха твърди поддръжници на този съюз срещу „комунистите“.

САЩ винаги са били смятани като инструмент на ционисткото лоби,

а Европа беше преценявана като съвременен вариант на кръстоносците и разрушителите на Османската империя /1299-1922 г./. Турският съюз със Запада винаги е бил брак по сметка и изглежда, че бракът върви към края си според ислямистките правила", пише авторът.

Въпреки че е страна-членка на НАТО, и ден не минава без управниците на Турция и техните поддръжници да не обвинят САЩ и ЕС в подпомагане на „терористите от ПКК“ и „враговете на Турция“. 

"И, накрая, турският президент е доказал, че е повече загрижен от екзекутирането на ислямистки 

лидер в Бангладеш, отколкото от сделката с ЕС. Засега свалянето от власт на премиера Ахмет Давутоглу без наистина убедителни аргументи в очите дори на последователите на управляващата партия е най-слабият момент от тази реторика, доколкото той не е някой, който може да бъде лесно обвинен, че е „пионка на враговете на Турция“, завършва анализаторът.