Никой няма намерение да воюва с никого. НАТО е отбранителен съюз и действа така, че да може да осигури защитата на съюзниците си. Това е и целта на Алианса. Това заяви министърът на външните работи Даниел Митов на брифинг след откриването на ден на отворените врати в МВнР.
“Свръхдраматизира се целият разговор. В рамките на НАТО от дълго време се води дебат за това как да бъде форматирано засиленото присъствие на НАТО в Черноморския басейн”, заяви той.
Този дебат, според него, продължава да се води и конкретни решения все още не са взети и е било излишно отделни моменти от него да се превръщат в повод за публични свръхдраматизации. Затова, смята той този разговор трябва да стане регионален, какъвто е бил и до момента.
“България винаги е отстоявала идеята за по-засилено присъствие и учения, но под флага на НАТО в Черно море. Това се случва и в момента и на всеки тип регионални формати, страната не е поемала ангажимент да участва в тях. Знаете, че в Черно море има ограничения от конвенцията от Монтрьо - кораби на нечерноморски държави могат да присъстват в рамките на 21 дни. Турция е много свързана с тази конвенция и ние не виждаме възможност ограниченията по конвенцията да отпаднат и затова не са поемани ангажименти.
След анексията на Крим и струпването на сериозно въоръжение в Черно море до Крим от страна на Русия, стратегическата и политическата среда се промениха много и НАТО като отбранителен съюз има своите задължения да осигури възможности за задържане на силите от другата страна.
Това е свързано и с въпросите за българската национална сигурност, което правителството ни е длъжно да отчита. Затова разговорът ни продължава в рамките на НАТО и на срещата във Варшава ще бъдат взети съответните решения, посочи Митов.
След едностранното прекъсване на договора за реадмисия от Турция, Митов заяви, че е създадена неправилна интепретация на този въпрос и той е обвързан с действията в Черно море. Според него има неразбиране какво се прави в Черно море и медии неправилно са интерпретирали това като флотилия, което е невъзможно заради конвенцията от Монтрьо.
От друга страна няма едностранно скъсване на нищо, защото споразумението за реадмисия между ЕС и Турция влиза в сила, когато споразумението е ратифицирано от турския парламент и има решение на Министерски съвет в Турция за неговото прилагане.
Ние сме подписали протокол за изпълнение на споразумението между ЕС и Турция, т.е. това не е двустранен въпрос между България и Турция, защото трябва да влезе в сила споразумението, за да влезе в сила и протокола. Тези протоколи дават на двустранна база да се реализира споразумението. В момента продължава диалога с турските власти по въпроса, обясни Митов.
Според външния ни министър е необходим и план Б. Митов каза, че е отправено вече искане за извънредна точка на Съвета на външните работи, която да засяга и този въпрос. Митов иска да знае и какво ще се прави в ситуация, в която натискът по границата ни се увеличи.
На срещата във Варшава Митов заяви, че страната ни ще настоява целият източен фланг да бъде възприеман като едно цяло и да не се обръща внимание само на североизточното измерение, а целият източен фланг, включително и югоизточния Черноморски басейн да бъдат взети на сериозно и да бъдат упоменати.
Митов заяви и че президентът Плевнелиев е действал правилно в създалата се ситуация. Освен това, в речта си през ЕС Плевнелиев, според Митов е направил анализ на геополитическата ситуация и е казал това, което смята за правилно.
