В социологически експеримент четири пети от българите изразяват мнение за дейността на несъществуваща институция – Агенцията за борба с имигрантите, а положителните оценки от 42% я правят една от най-одобряваните у нас.
Освен ширеща се неграмотност по отношение на функционирането на собствената им държава, хората в България появяват и осезаем афинитет към „здравата ръка“, показва изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено между 14 и 19 юли.
Над половината запитани (56%) смятат, че Законът за противодействие на тероризма е полезен за предотвратяване на терористични атаки. В условията на класически избор между свобода и сигурност само 32% споделят мнението, че с него се ограничават правата на гражданите.
По-младите са тези, които проявяват повече чувствителност на тема свобода. Но дори и в техните отговори надделява нуждата от сигурност. По-възрастните пък са по-чувствителни към опазването на реда.
За да се направи проверка на потенциалните репресивни нагласи сред българите, е взет знаков случай от последните месеци – смъртоносното прострелване на имигрант от Афганистан. Почти всички, които знаят за случая, считат че полицаят, застрелял имигрант, преди всичко си е свършил работата и съответно прокуратурата правилно е прекратила делото. Около 8% заявяват, че на практика служителят на МВР е извършил убийство.
Мненията на ромите донякъде контрастират на този фон. Вероятно сред тях личи и не особено голям респект към органите на реда, както и сериозна чувствителност по теми, свързани с индивидуалните им права.
За да се провери афинитетът към „здравата ръка“, на респондентите е зададен и контролен въпрос за дейността на несъществуваща институция - Агенция за борба с имигрантите. 42% от запитаните я одобряват, а 41% - не. Така тя се нарежда сред най-одобряваните у нас. Това допълнително доказва, че имигрантската вълна предизвиква огромно напрежение в масовото съзнание и съответно лесна подкрепа за всякакви мерки срещу нея.
Обществото категорично подкрепя забраната за носене на забрадки, закриващи лицето и е срещу това турските граждани да бъдат допускани в страната без визи.
Оказва се, че българите са склонни да делегират на държавата възможността да налага закона и сигурността радикално, макар и да не изпитват особен респект към властта. Вероятно и заради последното, желанието за „твърда ръка“ по темите на личната и национална сигурност е видимо, но не и безгранично.
