"Сл лски екотуризъм" все още звучи екзотично като алтернатива на традиционната годишна семейна почивка за много от българите.
И ако за чужденците той отдавна е търсена и ценена възможност за отдих, у нас голяма част от посетителите в къщите за гости и семейните хотели сред природата на българските села, са откриватели.
Част от хората все още асоциират селския екотуризъм със своите вили и къщи на село, където трябва и да се поработи, и затова търсят по-луксозна почивка.
С пренаселването на големите градове обаче все повече хора искат да избягат в природата и търсят спокойно и уединено място да релаксират. Не на последно място там нощувката е само между 15-20 лева с включена закуска.
За да се гарантира качеството на туристическата услуга в къщите за гости и малките хотели по селата, беше създаден и сертификатът "Зелена къща", а първата оценка на тези обекти беше извършена през 2008 г. от Българската асоциация за алтернативен туризъм.
Сертификатът "Зелена къща"
Сертификатът "Зелена къща" се връчва на къщи за гости и семейни хотели, които успешно са преминали оценка за съвместимост с европейските критерии за качествено настаняване и са свели до минимум отрицателното въздействие от своята дейност върху природата.
Отличията се присъждат съобразно критериите на Европейския център за екологичен и агротуризъм и Европейската федерация за селски туризъм.
Сред изискванията са туристически обекти да използват ефективно енергията и водата, да управляват отпадъците си и да имат отговорно отношение към местната природа и култура.
Домакините най-често са семейства от местната общност, които познават добре своя край и умеят да представят на гостите си красотата на заобикалящата природа, историята на населеното място, чара на традиционния бит и особеностите на местната кухня.
"Зелените" къщи за гости
Основно задължение, което вменяват екосертификатите, е самото отношение към природата и екологията в района, обяснява за БТА Минчо Гигов, собственик на семеен хотел в Стара планина, който притежава сертификатите "Зелена къща", "Автентична България" и "Пан паркс".
Много от стопаните като нас оползотворяват хранителните, растителните и животинските отпадъци чрез компостер и след няколко месеца се превръщат в тор, с която се торят цветята и декоративните растения.
Останалият битов отпадък се събира разделно и се извозва до големите населени места.
В повечето от тези обекти има енергоспестяващи крушки, които макар по-скъпи като инвестиция, черпят по-малко ресурс и водят до икономии за собственика.
Използването на водните ресурси без разхищение също е типично за "зелените" обекти - градината например не се полива с питейна вода, а с вода от реката или от сонда.
Освен екологичните характеристики, на които отговарят, част от обектите залагат и на автентичния външен вид, характерен за района. Нерядко могат да се видят къщи за гости, запазили възрожденския дух и изглед, с характерните чардаци и малки прозорци, изградени от камък и дърво.
Предлагаме на гостите си и кулинарен туризъм - стремим се храната, която приготвяме, да бъде с продукти, които могат да се намерят в гората, в реката или са отгледани наблизо от нашите земеделски производители, отбеляза още Гигов.
Предимствата
Гостоприемство, спокойствие, вкусна храна и истински отдих близо до природата - с това се отличава селският екотуризъм от стандартния.
По думите на предприемача за разлика от почивката тип "ол инклузив" (измислена според него, за да се икономисва от персонал), гостите на малките туристически обекти се чувстват по-малко анонимни и по-обгрижвани.
Използваме всеки слънчев ден, за да отидем заедно на разходка в планината или за риба, след което заедно приготвяме набраните гъби, билки или речен улов, обяснява Гигов.
Не на последно място селският екотуризъм предлага приемливи цени, съпоставими с останалите видове туристически услуги. Нощувката в къща за гости на село е около 20 лева с включена закуска, а без нея може да се намери между 15-18 лева.
Кризата и очакванията
Селският екотуризъм е сред отраслите, пострадали най-много от кризата, което върна цените на нивата от 2001-2002 г., твърди Гигов.
По думите му спадът на туристи през миналата година е около 50% в сравнение с 2008 г., а от началото на 2010 г. се регистрира допълнителен спад от 5-10 на сто. Добри надежди за по-добър сезон дава лекото увеличение през април.
Струва ми се тази година българите разбраха, че кризата не е чак толкова жестока и тръгнаха, макар и плахо, все по-често да излизат сред природата, коментира стопанинът.
Трудностите
Най-голямата трудност според Гигов, която срещат предприемачите в областта на селския екотуризъм, е изключително ниското ниво на реклама на обектите във вътрешността на страната.
2009 г. беше обявена за световна година на селския екотуризъм, но не знам дали изобщо го разбрахме в България, дава пример той.
Според него трябва да се даде и малко повече свобода на собствениците, особено що се касае до храната, тъй като голяма част от старите рецепти вече не се ползват, забравят се, а това води до стандартизирането й.
Съгласно законодателството обаче не могат да се предлагат екологични продукти в ресторантите към семейните хотели, които нямат сертификат за екопроизводство.
Така излиза, че не можем да сервираме ястия от домашна кокошка, заек или тикви от съседната градина, за които сме убедени, че са екологично чисти, само защото нямат сертификат за произход и така сме уязвими, пояснява собственикът.
За него това е една "болките" на селския туризъм, тъй като всички гости искат да опитат нещо различно от предлаганата в големите вериги магазини храна.
За да удовлетворим желанието им, се стига дотам, че ги караме да подпишат декларация, че желаят точно това, за да нямаме проблеми с контролните органи, оплаква се Минчо Гигов.
Източник:
Личен архив
