Какво е казал в полицията Тодор Живков през 1934 г.

К�т �ти в дълбока тайна архиви стават публични и вероятно ще разкрият интересни факти около миналото на управлявалия 35 години България Тодор Живков, а също и за присъдата срещу Никола Вапцаров и разстрела му през 1942 г.

Архивите на Министерството на вътрешните работи на Царство България за периода от 1923 до 09.09.1944 г., които комунистическата власт пазеше като най-дълбока тайна, ще бъдат прехвърлени от централните и регионалните хранилища на ведомството до  иДържавната агенция "Архиви" (archives.government.bg) до Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност (comdos.bg).

Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов днес подписа споразумение с ръководителите на двете институции - проф. Георги Бакалов и Евтим Костадинов.

По думите на министър Цветанов става дума за досиета с огромен обем които ще бъдат прехвърлени.

Сред най-интересните вероятно са протоколи от разпитите на Тодор Живков в полицията през 1934 г.

Има много томове от разпитите на Никола Вапцаров, документирани са негови самопризнанията и данни за неговата смърт.

Не искам да бъда поредният министър на МВР, който не спазва закона. Тези дела отиват там, където разпорежда законът, за по-голямо удобство за всички български граждани, които искат да се запознаят с тях от историческа гледна точка, добави Цветанов.

Създадени са необходимите условия делата да бъдат достояние на всички български граждани, изтъкна той.

С днешното споразумение се дава възможност на Комисията по досиетата да предостява информация за принадлежността на служителите на МВР към Държавна сигурност.

"В последните месеци се наблюдава обновяване и назначаване на по-млади хора на ръководни длъжности в областните и централните структури на МВР. Това е процес, който ще продължи", коментира вътрешният министър.

Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов изтъкна ползотворната работа на комисията с МВР. "Искаме да отворим архивите на тайните служби и правим всичко възможно в кратко време това да се случи", каза той.

Единственият автор, който се опита да проследи произхода на Тодор Живков и пътя му от родното му село Правец до столицата София, е разследващият журналист Христо Христов. През 2009 г. той издаде документалното изследване "Тодор Живков. Биография", подкрепено от Фондация "Свободна и демократична България" и със сътрудничеството на Институт за изследване на близкото минало.

Проучените важни години изясняват, че Живков не е бил толкова изявен партиен функционер, колкото го изкарва партийната пропаганда след като взима властта.

Изложени са факти, които потвърждават, че в резултат на

съмнения за агент-провокаторство към Т. Живков през 1934 г.

той е снет от партийна длъжност и изолиран от партийната организация в София.

По този начин чак до 1943 г., когато отново е привлечен в Софийския окръжен комитет на БКП той не развива активна политическа дейност, а следва съпругата си д-р Мара Малеева в различни селища в страната, където е била назначавана като практикуващ лекар. Установено е, че в годината преди военния преврат на 9 септември и завземането на властта в България от БКП с помощта на Съветската армия Живков не е имал такава ключова роля в дейността на партизанското движение и по-специално партизанския отряд "Чавдар", каквато му се преписва по време на комунизма.

Силно преувеличена е и ролята му при преврата на 9 септември 1944 г. Архивните свидетелства и разкази показват, че Тодор Живков е бил един от ръководителите на оперативния щаб на новосформираната Народна милиция.

Около архива на Никола Вапцаров години вече се вихрят сензации.

Сега обаче ще стане ясно, че талантливият поет е признал пред съда през 1942 г. че не е бил член на комунистическа или работническа партия, а само на антифашистка организация.

Но такова признание е било нетърпимо за нуждите на комунистическата пропаганда и затова години наред е била разпространявана фалшивата версия, подкрепена с фалшив документ, че е бил приет в редовете на БРП (к).

Вероятно ще излезат и други документи, иззети и засекретени от ЦК на БКП заради трайния ожесточен спор със скопски политици за "македонската идентичност" на поета. (Цвета Трифонова.  Водевилът с Вапцаровите архиви)