Кокинов: С "Маргините" сме на финала

На финала сме с делото срещу братята Красимир и Николай Маринови, макар и четири години след началото, каза софийският градски прокурор Николай Кокинов в специално интервю за Vesti.bg.

"Не е добре, че продължи толкова дълго и все още продължава. Но доброто е, че очевидно му се вижда краят", отбеляза той.

Няма някой, който да желае повече да бъде разкрито убийството на Боби Цанков, от прокуратурата и МВР, каза прокурорът, който повече от час отговаря на въпроси на читателите на Vesti.bg.

"Определено сме длъжници на хората. Но тъй като това общество си има само тази съдебна система, тази прокуратура, нека се довери малко повече на органите, които си има. Без доверие няма да се получат нещата", е неговото послание.

За нас е ежедневие да работим срещу властимащите, каза софийският градски прокурор.

"С какво г-жа Цветелина Бориславова е по-специална от другите, че да се самосезираме за нейните капитали", реагира той с въпрос на въпроса на читател защо прокуратурата не се самосезира, "за да докажем, че не е редно да бием само падналите?".

Следва пълният текст на интервюто:

- Г-н Кокинов, минаха четири години след като внесохте обвинителния акт срещу братята Красимир и Николай Маринови, делото едва сега като че ли тръгна по същество.

- Всъщност пет години – есента на 2005 г. започнахме предявяването на обвинението, пролетта на 2006 г. внесохме обвинителния акт.

Не е добре, че продължи толкова дълго и все още продължава. Но доброто е, че очевидно му се вижда краят.

На 7 април бяха насрочени дати за заседания всяка седмица, през ден до месец юни, това ще е финалът, предполагам, и ще преминем към пледоарии и присъда, каквато и да е тя.

На 15 и 16 април, на 3, 13, 21 май, на 7, 10, 11 юни - всяка седмица имаме заседания - на финала сме.

- Оптимист ли сте, че ще има присъда?

- Винаги съм оптимист, иначе не би следвало да работя, не е добре прокурорите да са песимисти.

- Можем ли да очакваме решението на съда преди лятната съдебна ваканция?

- Да, мисля, че преди съдебната ваканция. От тук нататък всичко зависи от насрещната страна.

Ние вече нямаме доказателствени искания. Вчера съдът помоли страните да предоставят исканията си. Колегите от защитата представиха част от техните и всичко зависи от тях вече. Естествено и от съда – дали ще приеме всички искания. В този смисъл мисля, че сме на финала.

- Преди време в интервю казахте, че се чувствате "неудобно пред очите на хората заради хода на делото срещу братята Маринови", тогава заседание след заседание се отлагаше. Сега по-различно ли се чувствате, има ли някаква промяна?

- Веднага казвам защо казах това - защото законодателят не е предвидил при такава хипотеза (заболяване на подсъдим бел. ред.), делото да продължи при отсъствието на съответния болен подсъдим и в присъствието на негов защитник. Какво ще пострадат правата на подсъдимия при присъствието на неговия адвокат? И така година и половина и повече отлагахме този процес.

Човешко е да си болен, но защо това трябва да препятства хода не делото?

В крайна сметка оздравя болният, когато го прибраха в ареста. Не бе открит на домашния си адрес, макар и болен, бе арестуван и след ареста делото тръгна. И вече интересът му да приключи делото е по-голям, отколкото като си лежеше в къщи. Но пък изчезна друг подсъдим...

- До къде е разследването по убийството на Боби Цанков, Красимир Маринов има повдигнато обвинение?

- Има оперативна информация, работят колегите от СДВР, но не мога да кажа повече. Правим всичко възможно. Няма някой, който да желае повече да бъде разкрито това убийство, от прокуратурата и МВР.

Когато заловим извършителите, ще можем да преценим доколко сме били прави с повдигането на обвинение на Красимир Маринов към онзи момент. Но факт е, че г-н Цанков беше убит, а няколко часа след това трябваше да дойде в прокуратурата с ангажимента да доведе свидетели, които да говорят за братя Маринови.

Първият извод, който се наложи тогава беше съвсем логичен, може би сме реагирали по-емоционално, но нямаше и как. Разстрелян е един човек, когото очаквахме след часове. Първата ни стъпка бе да разпитаме и да защитим лицата, които беше довел преди това. Очаквахме и нови лица да доведе.

- Т.е. тази версия остава актуална?

- Тази версия остава актуална, докато нещо не я обори.

- Николай Маринов е все още в неизвестност?

- Николай Маринов е в неизвестност, продължава задочно делото спрямо него, по случая с Боби Цанков на него не му е повдигано обвинение. Издирва се, няма информация къде е. Никой не се е обадил от Европа или от друга страна да е установил къде е.

- Друг актуален въпрос е отговорността по замените на гори, извършени при предишното правителство?

- Прокуратурата свърши част от работата си като септември внесе обвинителен акт срещу бившия председател на Агенцията по горите Стефан Юруков. Досежно останалите – разбрах от медиите, че земеделският министър е оставил нови сигнали при главния прокурор. Очаквам да достигнат до нас тези нови данни и материали, ще работим по тях.

-  Г-н Кокинов, обединявам няколко въпроса на наши читатели, свързани с очакванията за справедливост и състоянието на съдебната система - прокуратурата е част от съдебната система. Оценките не са много ласкави, а този въпрос, изказан по различен начин, най-често се срещаше сред зададените към Вас.

- Знам, че е така, но това е нашата съдебна система, тя е продукт на нашето общество. Ние сме част от нея.

Естествено има още много какво да се желае. Имаме, и аз лично, като част от тази система, доброто желание тя да се развива и да получи по-ласкава оценка от българския гражданин, но това е процес, който ще трае с години. Трябва много да се доказваме още.

-  Въпрос на читател: "След като се знае, че съдебната система е корумпирана и сраснала с престъпността, защо спешно не се реформира?"

- Това се приема като аксиома. Въпросът съдържа отговор в себе си. Кой да я реформира?

Висшият съдебен съвет (ВСС) управлява административно съдебната система, той не може да я реформира, тъй като не може да промени законодателството, което осигурява правната рамка.

Тези, които са представителите на народа, са в Народното събрание. Те са единствено компетентните да я реорганизират, реформират и да правят всичко, което преценят, съобразно волята на народа.

Тук се тръгва от едно погрешно становище, че едва ли не ние - участниците в един футболен мач, можем да променим правилата на играта. Използвам аналогия. Футболистите като излязат на терена, те не променят правилата, които са записани в правилници, устави и т.н.

Не можем ние, магистратите, да реформираме съдебната система, ако говорим за нова законодателна рамка.

Можем да се постараем, всеки за себе си, да си вършим по-добре работата и това е според мен начинът - всеки да си види папките на бюрото и да види тази папка как може по-бързо да я придвижи и да я приключи.

- Министърът на правосъдието обаче има това право на законодателна инициатива, а сегашният министър е бивш прокурор. Имате ли очаквания към министър Попова?

- Нашите очаквания са донакъде факт - приети бяха промени в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс, те още не са видяли бял свят, не са публикувани (интервюто с прокурор Кокинов се провеждаше точно преди да бъде обявено, че има президентско вето върху някои от промените в НПК), но смятам, че това е една стъпка напред.

- Очаквате ли, че тези промени ще помогнат за усокряването на съдебния процес?

- Съдебната система е една доста консервативна общност и всякакви промени в нея бавно виждат ефект. Ако почнем да ги прилагаме след месец примерно, може би ефектът ще се усети в края на годината.

Не бива да се прибързва, защото досега, през изминалите години, по системата на махалото, като че ли твърде наляво залитахме, или надясно, а е необходимо да има баланс – управляващите би следвало да го осигурят.

Събрани бяха множество мнения от магистрати, имаше обществен дебат, в крайна сметка се стигна до някакъв консенсус, приети бяха промени, времето ще покаже дали са реални, дали ще са полезни.

- Коя е най-голямата спънка пред публичното обвинение, за да има по-бързо движение на делата?

- Въпросът е леко некоректен, тъй като ние сме страна в един състезателен процес.

Когато контролираме досъдебното производство, ние можем да кажем, че ще го приключим в определен срок.

В съдебната фаза ние не сме господари на процеса и можем само да се съобразяваме с решенията на "господаря" – съдията.

Така че не мога да обещая и да гарантирам, че един съдия би разглеждал по-бързо дадено дело. Ние сме състезатели със защитата в едно производство.

От страна на прокуратурата не мога да обещая и да гарантирам, че тя би формирала едно по-бързо произнасяне на съда.

Ние можем да обещаем, че няма да забавяме един процес. Можем това да гарантираме, че няма да правим неоснователни искания. Но в крайна сметка съдията е този, който контролира съдебния процес.

- Общественото мнение може ли да помогне или да попречи в това отношение?

- В обществото има огромен дефицит на справедливост и мисля, че в момента съдът започва да се съобразява с това. Но всичко зависи персонално от съответния човек, съдия, магистрат, всеки трябва да види какви са му възможностите за по-бързо разглеждане и приключване на едно дело. Но, разбира се, и веднага започват да се налагат обективните фактори.

Наскоро бяхме на едно заседание на ВСС и с учудване разбрах, че Окръжният съд в Кюстендил има само една зала и я ползват всички. В случая говорихме за делото срещу братя Галеви и съдията казва: "И аз искам да го приключа за две седмици, но не мога да ангажирам залата". Това е голата реалност – липсата на зали, графикът, претовареността на съдиите...

Колко години не е построена съдебна палата в България? Последните са от 60-70 години. Те са хубави и строени за векове напред. Но колко нови такива има, колко нови съдебни зали има?

Съдебната палата в столицата е строена за население пет-шесткратно по-малко отсега, сега София е два-тримилионен град.

Софийският градски съд разполага с няколко зали. Можем да въведем и денонощен процес, ако това би облекчило бързината, но в крайна сметка има някакви обективни дадености.

Лесно се говори "да ускорим, да ускорим!", но като нямаш материалната база – малко трудно.

- Наш читател пита и иска да може да следи делата в интернет по техните номера?

- Прокуратурата качва на сайта движението на делата, съдът - мотивите, решения, присъди.

Върховният административен съд (ВАС) беше пионер - първи публикува на сайта делата си.

Така че има прозрачност, не може да се отрече.

- Също въпрос на читател: "Не е ли време да се изработи и приеме нов Наказателен кодекс, сегашният е приет 1968 г.? Едва ли има юрист, който да каже броя поправки, направени за това време?"

- Да, Наказателният кодекс е кърпен четиридесет и няколко пъти.

Време е! Време е да бъде изготвен коренно нов НК, с коренно нова философия, и главният прокурор от години апелира за това, но като че ли обществото все още не е стигнало тази степен на зрялост да приеме тези идеи – да се разграничат истинските престъпления от дребните простъпки и дребните да се наказват по административен път.

Защо нещо трябва да стига до прокуратура и съд, като може да мине през контролния административен наказващ орган? Каква е пречката един пиян шофьор да бъде санкциониран с глоба на място от полицията? Един бракониер убил сърна - да бъде санкциониран от лесничея? Каква е пречката незаконна сграда да бъде съборена и строителят - глобен?

Защо всичко трябва да стига до прокуратурата, до съда, това отнема време и ресурс.

Ние не можем да обхванем целия спектър на обществения живот и да се занимаваме с дейността на над 30 органа, които са абдикирали от задълженията си и всичко на нас изпращат.

- Степента на зрялост на обществото, не е ли страшно това като диагноза...

- Всичко което ни заобикаля е продукт на това общество. Всеки може да каже каква е степента на зрялост, не е нужно аз да казвам.

Дупките по пътищата, улиците, мръсотията, незачитането правата на другия, неуважението – това е продукт на нашето общество.

Защо българинът като отиде в една нормална страна се съобразява и спазва правила? Защото знае неизменността на санкцията, защото знае, че тя ще бъде жестока и неминуема.

Затова и шофьорите, които тук карат бясно, като минат границата почват да спазват правилата, защото някои вече са се опарили – санкцията е жестока и това принуждава индивидът да се съобразява с правилата.

Панацеята е първо гражданското самосъзнанието и перманентното видеонаблюдение. То започва вече в големите градове и София, но има още какво да се желае.

Очевидно, че не можем да разчитаме на зрелостта на индивида и би следвало да го контролираме чрез видеонаблюдението. Това важи и за престъпленията, и за пътно-транспортните произшествия.

Гражданско съзнание трудно се създава и се създава, когато обществото знае, че когато извършиш нещо нередно, винаги ще има санкция и съответният орган, който я налага, ще бъде обективен, безпристрастен и справедлив.

Но нашата народопсихология като че ли определя, че за българина правилата важат за всеки друг, но не и за него.

- Правилата, зрелостта на обществото..., но хората не се ли объркват при толкова разнопосочни коментари, както в случая с ареста на бившия военен министър Николай Цонев и действията на прокурор Роман Василев?

- Нормално е да има различни оценки и реакции, ненормално е, че фокусът, като че ли се измести от престъплението, което е извършено и от операцията, която беше проведена, която беше една добра операция.

Фокусът се измести върху един от арестите. Признавам, че би трябвало да бъде по-брилянтен арестът. Факт е, че всеки индивид има някакви права и не би следвало да бъде излишно унижаван, малтретиран.

ВСС ще се произнесе за дисциплинарната отговорност. Върховна касационна прокуратура ще прецени има ли превишаване на правата, има ли престъпление.

Роман Василев е направил грешка, той призна, извини се и е готов да плати цената. Той ще я плати. ВСС ще прецени съобразно простъпката, какво ще бъде наказанието.

- Лишавате се обаче от един прокурор?

- Той продължава да изпълнява трудовите си задължения. Стресиран е наистина, притеснен е, за никой не е приятно да бъде в такава ситуация.

- "Докъде достигна правосъдната система у нас, като човешки потенциал, захванал се с тази професия", пита наш читател. Допълвам този въпрос – как оценявате прокурорите, които работят в СГП, вашите подчинени?

- Някога, когато започвах кариерата си 1994 г., имаше отлив от прокуратурата, от съда, беше модерно да си частник, адвокат, да изкарваш повече, заплатите на магистратите бяха по-ниски.

Сега има обратното движение. Огромен интерес към обявените конкурси, може би предвид увеличените и гарантирани възнаграждения, все пак сме и в криза, стабилността, донякъде и уважението.

Вече има на пазара и много юристи – твърде много факултети се нароиха, и това произведе огромен брой юристи и се появи лека безработица.

От друга страна това е добре, защото повишава критериите. Прави ми приятно впечатление на изпитите, че тези млади хора знаят много, надъхани са. Удивен съм наистина и се радвам, мисля, че са достойно попълнение за магистратурата.

В СГП смятам, че колегите са съвестни, почтени, добронамерени. За тях професията отдавна се е превърнала в част от живота и призвание. При нас, за да дойдеш трябва да имаш определен стаж – 8 г., така че работят магистрати, които имат и опит.

-  От ръководената от Вас СГП бе повдигнато първото в най-новата ни история обвинение срещу действащ министър. Има ли някакво развитие в случая с вече бившия министър на здравеопазването Божидар Нанев, не изключихте, при достатъчно доказателства, да повдигнете и друго обвинение срещу него?

- На този етап няма друго повдигнато обвинение – корупционно. Няма доказано лично облагодетелстване, но е факт, че, според нас, сделката е неизгодна. Съдът ще прецени дали сме прави.

- Не веднъж са ви задавали и въпроса работите ли и по сигнали за други министри?

- Никога не разкриваме, за нас е ежедневие да работим срещу властимащите. И това е нормално - който командва, който държи властта, той винаги предизвиква някакви реакции у тези, които засяга с действията си. Там където има нарушение, има престъпление, ще се намесим.

Когато стигнем до там, където вече може да се даде публичност, да се повдигне обвинение, правим го, но е некоректно предварително да се оповестява.

- На последното заседание съдът гледа повече от 10 ч. мярката за неотклонение на Алексей Петров. Мнозина, вкл. и прокурор Светозар Костов бяха изненадани. За Вас това изненадващо ли беше?

- Г-н Костов е нормално да бъде изненадан, тъй като това бе първото му заседание на софийска територия (прокурор Костов бе командирован за делото от Бургас).

Продължителността на съдебното заседание е без значение. Когато има много доказателства, които се обсъждат, няма ограничение във времето

При определени случаи, определени престъпления, действително, присъствието на обвиняемия извън ареста е опасно за самото разследване.

Едно е да те хванат пиян - ако не си арестуван, с какво ще попречиш? Но когато говорим за разследване на престъпна група, как да очакваш свидетелите да говорят свободно, когато соченият като ръководител е свободен.

- Миналия месец нарекохте "Октопод" "рубикон за прокуратурата и не само за нея"?

- Това са тежки дела, сложни дела. У обществото са формирани огромни очаквания, така че това е отговорно и сериозно дело. Трябва да се подходи изключително внимателно, изключително отговорно, изключително обективно, изключително прецизно.

Неслучайно сме създали екип от прокурори и всеки разследва по част от въпросния "Октопод", всеки има сегмент, с който се занимава – финансовата част, криминалната част...

- Казахте: "Алексей Петров е имал достъп до тайни, недостъпни за нас". Какво значи това, като се има предвид Вие колко тайни знаете...

- Ако става дума за нивото на секретност, до което мога да достигна, моето е едно от най-високите в света. Имам сертификат за европейски "топ сикрет" достъп до документи на НАТО.

Но аз имах предвид друго. Алексей Петров е работил година и половина в най-сериозната агенция (ДАНС), която обединява разузнаване, контраразузнаване, и той ежедневно се е срещал с информация, която засяга националната сигурност на ента степен.

- А злоупотребявал ли е с нея?

- Това е част от предмета на разследването.

- От позицията, която заемате, знаете много, но и нямате право да говорите?

- Ако сте забелязали, все по-малко говоря с всяка изминала година. Спомням си една реплика на главния прокурор, че познанието носи печал. Колкото повече се увеличава познанието, толкова повече човек не му се иска да говори.

- В СГП е и досъдебното производство срещу бившия министър-председател и лидер на опозицията Сергей Станишев. Възможно ли е при развитието на обвинението срещу Алексей Петров производството срещу Станишев да бъде прекратено.

- Има донякъде косвена връзка. Беше намерен един документ с класифицирана информация. Назначени са експертизи, за да се установи как е създаден - дали е истински, дали е фалшив, дали е ксерокопиран.

Видимо не може да се прецени, но той е идентичен с един от тези документи, за които е разследван бившият премиер. Когато са готови експертизите, тогава ще можем да си отговорим и на въпроса дали е извършено престъпление или не.

- Отново читател пита: "Г-н Кокинов, във форумите набира популярност въпросът, повдигнат от БСП, свързан с произхода на парите на г-жа Цветелина Бориславова за купуването на пакета акции на Сибанк. Не смятате ли да се самосезирате, за да докажем, че не е редно да бием само падналите?"

- С какво г-жа Бориславова е по-специална от другите, че да се самосезираме за нейните средства?

В крайна сметка, ако някой се съмнява в произхода на капиталите й, има данъчна служба, ние не сме данъчни. Предполагам тя е подала съответните декларации за произхода на средствата си.

Ако някой смята, че следва да ни сезира, защо го е страх да се подпише. При мен такава жалба не е постъпвала, нека някой да сложи името и подписа си и да каже какво престъпление смята, че е извършено.

Но пак питам с какво тази жена е по-особена от всички други български граждани и защо точно с нея трява да се занимаваме? Сигурно има и много други богати хора в България. Защо компетентните органи не си проверяват тези неща?

Ние не сме данъчна служба. Не сме строителен надзор, не сме горско стопанство. Приписват ни се и ни се прехвърлят множество функции, от които прокуратурата страда и се задъхва. Работа на прокуратурата е да се занимава с престъпления.

- През януари медии огласиха, че Ви е назначена охрана. Тогава не пожелахте да коментирате. Получавате ли заплахи и как гледате на тях?

- Заплахи не съм получавал. Бяха предприети мерки за сигурност след сигнали, получени в други институции. Нито съм молил, нито съм искал, така се случи. Към мен директно със заплахи никой не се е обръщал.

- И последен въпрос - отново за съдебната система. Посланието Ви към хората, които вече губят търпение в очакването си за справедливост?

- Моето послание е, че определено сме длъжници на хората. Но тъй като това общество си има само тази съдебна система, тази прокуратура, нека се довери малко повече на органите, които си има. Без доверие няма да се получат нещата.

Не може да се подхожда априори с недоверие и с лошо чувство към всички. Принципът всички са маскари... Не е така. "Всяко стадо си има мърша" е друга българска поговорка.

За нашия колектив смея да твърдя, че колегите ми са почтени до доказване на противното.

Ако някой каже, че някой е лош, корумпиран, нека да дойде с конкретния факт, ще го обсъдим. Не сме се свенили, повдигали сме обвинения и на прокурори от градска прокуратура.

В този смисъл ще бъдем безкомпромисни и справедливи. Няма да прикрием нищо.