Най-много деца стават обект на насилие на улицата - 60%, в училище - 24%, и в дома - 5%.
Според доц. Христов обаче реалният процент на домашното насилие е много по-висок, но повечето от тези случаи остават скрити.
По думите му законодателството в тази посока трябва да се промени, след като единствените, които имат право да заведат децата в съдебна медицина, са самите родителите.
Независимо къде и от кого се извършва насилието, рано или късно при продължително въздействие то води до тежки и непоправими последици, предупреждава специалистът.
Около 60% от децата пострадват на улицата. Значителен обаче е и броят на насилени непълнолетни при грабежи.
Обикновено около 87% от случаите са с леки телесни повреди, причинени кръвонасядания, охлузвания, рани. При останалите има и счупвания на костни структури, най-вече в областта на лицето, както и на ръцете.
Най-често става дума за побой, нанесен от съученици - в близо 95% от случаите.
Около 5% са децата, пострадали от учители.
Същият е дялът и на онези, които са обект на родителско или роднинско насилие у дома.
Случаите на полови престъпления с малолетни са около 11,80 на сто. При 48% от тях се касае за изнасилване, а в останалите случаи - за блудствени действия.
Според доц. Христов през последната година има сериозно раздвижване, но все още сме далеч от законодателствата, които напълно защитават децата.
В САЩ например за един шамар върху дете може да влезете в затвора, докато това в България няма да се случи, дава пример той.
"Едно е да се прочете съдебно-медицинското удостоверение, друго е да видиш в кабинета това изплашено дете, да видиш в очите му. Бих поканил някои от законодателите да присъства на такива прегледи и тогава ще мисли по друг начин", заключава доц. Христов.
Последвайте ни
