Тя настоява те да поправят и списъка с безплатните лекарства, изготвен при кабинета на Сергей Станишев.
Според Тодорова болниците трябва да преструктурират така, че да могат да се преобразуват в болници за продължително лечение. В момента местата за хронично болни в тях били прекалено малко, особено в сравнение с европейските показатели.
У нас 3,6 на 1000 от хронично болните попадат в специализирана болница, докато в Европа съотношението е 46:1000.
По думите на директорката хронично болните попадат в скъпите болници за активно лечение, въпреки че много от тях изобщо не са за там. Според нея самата Европа започва да се отказва от принципа парите вървят след пациента.
"372 млн. лева са дълговете на болниците, а обяснението им е, че това, което получават от НЗОК, е по-малко от разходите за лечение на пациентите. От наша гледна точка всяка болница си има принципал", подчерта Румяна Тодорова.
Тя припомни, че касата заплаща за дейност и когато парите се ползват за ремонти и купуване на апаратура, е ясно, че няма да стигнат.
"Не мога да твърдя, че по клиничните пътеки се плаща колкото струва дейността. Реално ценообразуване в България няма", заяви Тодорова.
Тя напомни, че НЗОК бе първата институция, която заговори за затваряне на болници. "Не съм съгласна, че болница, в която има три раждания годишно, отговаря на някакво качество. Касата е за новите технологии, но не може след като една клиника бъде построена, да бъде хвърлена на нейната грижа".
По думите на директорката на НЗОК в момента в позитивния лекарствен списък са включени продукти, които далеч по-богати държави от нас не са си позволили. Тя настоява да се направи ревизия на списъка.
Министерството на здравеопазването вкара по-скъпи лекарства в списъка, в който в момента има различни позиции - много евтини и много скъпи медикаменти. Той бе попълван три пъти, а от 1 юни НЗОК трябваше да започне да плаща по него.
"Най-напред в списъка бяха вкарани новите медикаменти. Липсваха обаче лекарства, които пациентите ползват от години и това наложи корекция. Бяха коригирани доста реинбурсни проценти - по-висок процент се задели за плащане от касата.
По-добре е пациентът да има по-малък дял при купуване на скъпи лекарства, но това не е препоръчително при готов бюджет в средата на годината. Логиката на нещата бе обърната", коментира Румяна Тодорова.
Последвайте ни
