Г еорги Константинов казва, че с него са се занимавали 217 офицери от Държавна сигурност, от тях 14 били генерали, начело със зловещия Григор Шопов.
73-годишният "анархист", както сам се определя, беше предложен от Петър Стоянов за член на Комисията по досиетата от квотата на ОДС, но кандидатурата му беше отхвърлена от Националната служба за сигурност.
Самият Константинов,
лежал 10 години в затвори и лагери, и прекарал 18 години в емиграция,
никак не се учуди. Убеден е, че причина за отхвърлянето на кандидатурата му е дългогодишният му конфликт с Държавна сигурност.
В различни интервюта тези дни Константинов, който е лежал в затвора за взривяването на паметника на Сталин дни преди той да умре, обясни, че срещу него е имало 10 разработки от страна на ДС.
Избягал в чужбина когато разбрал, че се готви пореден процес, чиято цел е да завърши със смъртна присъда.
На въпроса защо е решил да взриви паметника, той отговаря: "Сталин беше превърнат в полубог. Тиранията, която упражняваше, не засягаше само СССР, а и България. Всички репресии бяха резултат на неговата терористична визия и политика за смазване на противниците на режима на идеите му. Той символизираше системата."
Георги Константинов е роден на 15 май 1933 г. В Благоевград. Завършил е математика и информатика. Автор е на книги за анархизма и за дейността на Държавна сигурност. Сега завършва четвъртия том на спомените си.
На 3 март 1953 г., два дни преди смъртта на Сталин, Константинов и негов приятел взривяват бюст-паметник на "вожда на народите" в Парка на свободата ( Борисовата градина) в София.
Хващат го и го осъждат на 20 години затвор. Според него присъдата не е била смъртна само защото Сталин вече го е нямало. Намесил се и вуйчо му, който бил член на БКП.
Константинов излежал 10 години, като през първите пет бил в абсолютна изолация. Истинско чудо е, че оцелял в килия с още 63-ма и в лагера в Белене.
"Д-р Петър Дертлиев ? също затворник в Белене ? поставил диагнозата белодробен плеврит и успял да убеди лекаря да разреши болнично лечение, разказва Константинов пред в. "24 часа".
"Не се изживявах като жертва. Беше удар за удар", казва днес Константинов.
Бяга във Франция, защото ДС продължава да го тормози и той узнава, че се готви нов процес, на който да бъде произнесена смъртна присъда. Развежда се, след като съобщава това на жена си. Двамата не са имали деца.
Когато 18 години по-късно, през 1991, се връща в България, разбира, че постоянно е бил разработван от ДС и в емиграция. В архивите прочита заповед по свой адрес: "да се пристъпи към физическо неутрализиране на обекта".
Вече в България той започва поредица от дела срещу ДС. "Превърнаха процеса в дело за моето оневиняване, което аз никога не съм искал, защото никога не съм се признавал за виновен", казва днес Константинов.
Съдил е шефовете на НСС Димо Гяуров и Кирчо Киров и почти всички вътрешни министри.
Убеден е, че може и трябва да докаже много престъпления на ДС, повечето от тях като престъпления срещу човечеството, поради което заслужават най-тежка присъда.
Той обяснява, че е имал доста съображения да не участва в комисията по досиетата и те са свързани с редакцията на закона. "Например, в него изрично е казано, че архивът на ДС и на МО не представлява класифицирана информация. Въпреки това, едно от условията е, кандидатите за членове на комисията да попълнят декларация и въпросник, за да им се даде достъп до архива на ДС. Това е фрапиращо противоречие", обяснява Константинов в интервю за Експрес.БГ.
Смята, че истината и сега няма да бъде открита. "Но аз вече 10 години се занимавам с архива на ДС, а тя с мен - 60 години. Не ми липсва опит, подход и енергия, мисля, че въпреки всички ограничения, бих могъл да постигна някакъв резултат. Ако се окаже илюзия, публично ще разкажа всичко, което съм констатирал".
Не е съгласен ДС да бъде наричана "бивша": "Не казвайте бивша, тя си съществува. За комисията, трябваше да си извадя удостоверение за съдимост. Чиновничката ми каза, че съм реабилитиран, но тя трябвало да напише, че съм осъждан. Обясних й, че не съм реабилитиран, а по реда на надзора Върховният съд ме е обявил за невиновен и е отменил присъдата през април 1992 г. 15 години обаче документите са си останали в ДС."
Твърди, че във всички дела, които води, не е търсил възмездие. "Съдя ги като съучастници на ДС - съучастници на престъпления и престъпници. Става дума за наистина чудовищни престъпления, извършени от ДС и не само за 45-те години, а и след това, почти до днес. Имам предвид разклоненията, които ДС даде в бизнеса, в политиката.
Според Константинов деветчленната комисия, която сега трябва да бъде сформирана, би се справила с целия обем от документи, с документите на всички публични личности ако работи "поне 100 години".
"Но аз знам какво да търся, как да го търся", казва някогашният затворник.
"Аз съм анархист, казва Георги Константинов. Наистина, анархистите са противници на държавата, законите, капитала, църквата. Но съм и реалист, ние все още живеем в общество, в което тези неща присъстват. Знам, че ако искам да бъда абсолютно безкомпромисен, не би трябвало да живея, защото на всяка крачка се сблъсквам с ограниченията, поставени от властта. Предпочитам да се боря с институциите".
Земеделецът Георги Пинчев, народен представител, казва за Константинов: "Познаваме се от 1955 г. от Плевенския затвор. Той беше на 23, а аз на 17 - и двамата осъдени за антикомунистическа дейност. Той постоянно бе вкарван в карцерите за щяло и нещяло. Не бе репресиран, а направо инквизиран. Въпреки убежденията си на анархист бе приятел със земеделци, социалдемократи, легионери. Обичаха го заради неговата човечност, прямота.
Той е човек, който залъка от устата си дава за другаря, Не познава измяната, коварството, директен и праволинеен. И никога на отстъпва от убежденията си."
