Мао Дзедун: „Добродетелният“ революционер с апетит към млади жени- Ранният комунистически Китай силно залага на дисциплината и идеята, че личният живот трябва да служи изцяло на народа. Държавата налага строги социални правила за брака и дори назначава работни групи (известни като данвей), които да следят поведението. Естествено, извънбрачните връзки са били първи в списъка им за наблюдение. На този фон изпъква самият председател Мао. Разкази на хора от близкото му обкръжение (най-известният сред които е мемоарът на личния му лекар) описват един паралелен свят, в който Мао е имал сексуален достъп до множество млади жени.

Фидел Кастро: Не чак толкова верният лидер- Кастро обичаше да поддържа образа на саможертвения революционер. Той беше яростен противник на буржоазния морал и отдаден на „каузата“. Уловката? Дори основни биографични факти развенчават тази почти монашеска история. Кастро има поне осем деца от няколко различни жени, включително наследници от извънбрачни връзки. В интервюта той обсъжда склонността си към женкарство с известно развеселено отчуждение. За разлика от Казанова (останал в историята като чаровен любимец), Кастро определено попада в категорията на лицемерните диктатори.

Садам Хюсеин: Насилие зад затворени врати - Баасисткият Ирак на Садам първоначално има светски характер. Но в началото на 90-те години, след военно поражение, режимът му рязко завива към религията и обществения морал. През 1993 г. той стартира „Кампанията за вяра“, която въвежда строги ограничения. Нощните клубове и дискотеките затварят, алкохолът на обществени места е забранен, а изучаването на Корана става приоритет. В същото време Садам поддържа личен свят, който е всичко друго, но не и благочестив. Източници описват системна употреба на мъчения и сексуално насилие – не само от страна на Садам, но и от двамата му синове, които сякаш следват примера на баща си.

Муамар Кадафи: Хищник под прикритие- Кадафи се представяше за морален революционер и дори публикува собствен идеологически текст – „Зелената книга“. И все пак историята е изпълнена с твърдения за сексуално насилие, свързано с неговите сили. Human Rights Watch документира системно сексуално насилие от страна на силите, верни на Кадафи, по време на конфликта. Прокурорът на Международния наказателен съд също съобщи за множество случаи на изнасилвания. Неговият режим на терор и контрол влиза в пряко противоречие с изградения образ на „братски лидер“ на Либия.

Иди Амин: „Благоприличие“ за жените и беззаконие за владетеля- Уганда при управлението на Амин е типичен пример за морален контрол, насочен отгоре надолу. Под негово ръководство жените стават мишена – вещи като минижупите и гримът са обявени за социална заплаха. Междувременно собственият му личен живот е лишен от всякакви задръжки. Амин не само има няколко съпруги едновременно, но и режимът му е пропит от насилие. Това е брутален двоен стандарт: обществено благоприличие, наложено върху телата на жените, и неограничени лични права, упражнявани от човека на върха.