Червената шапчица Умберто Еко Конусът на Ардан "- Парабола, скъпи ми Мишел... - Не - хипербола! - отсече председателят на Оръдейния Клуб. - И какво означава това на вашия учен език, уважаеми Барбикейн?... Каква е ползата ни от всяка една от тези две странни криви, ако и двете ни водят към Безкрайността?..." Jules Verne, "Около Луната" ...и тогава видях Конуса. Конусът стоеше в центъра на откритата площ, мълчаливо и неподвижно, в онази прикрита форма на движение, която окото успява да улови или още в първия момент или едва след часове упорито сърцезание. Аз знаех, че всеки би трябвало да го усети - тихото величие на опасващите го по хоризонтала кръгове, милиардите елипси по наклонените равнини, непресичащи основата му, квинтилионите параболи, водещи към безкрайността, минавайки упорито край точката на фокуса си и множество (с мощност на континуума, поне ?0^2) хиперболи, идващи от съседна, но така подобна на първата безкрайност... аз знаех, че това многообразие на идентичности, по силата на някаква надбожествена логика, свързва орбитите на всички планети и звезди, на всичко изследвано от Кеплер, Галилей и Нютон и разглеждано от Халей, Шумахер и Леви, с далеч по-прозаичните, но по-разбираеми треактории на онези двадесетинчови цилиндри, преминаващи и завършващи в източен конус (отново КОНУС!), запращани над хилядите изтощени човешки същества, сврени в окопите край Марна, за да се взривят, с щрапнелен вълчи вой, подобно на пагубни фойерверки, в покрайнините на Париж, предавайки последен поздрав от някаква смътно позната, позакръглена германска hausfrau, някоя си Berta Rotshappe. Осветен от залязващото слънце, червеният конус хвърляше отчетлива черна триъгълна сянка по паважа - един триъгълник, сравним с хилядолетната, отпечатала се навярно в пясъците следа от ежедневния ход на многобройните му, далеч по-големи събратя в Долината на Царете, простиращи се от основата на принадлежащата им пирамида по обед, до най-далечните кътчета на Галактиката - привечер, когато Слънцето, миг преди да се гмурне зад хоризонта, някъде над Либия така и не успява да изпрати към Гама от Лебед и Омикрион от Дева няколко фотона вповече, нещо което милиарди години по-късно, за нечие страно, свръхчуствително око би могло да разкаже за Земята и отдавна изтлялото човечество далеч повече от златната плочка на "Pioneer One" и импулсите, разпращани по проекта S.E.T.I. ... ...в този момент, едно момиченце с червена пелеринка и отметната назад качулка вдигна тържествено картонената карнавална шапка, захвърлена навярно от мъждеещата се в края на улицата група припяващи американци и усмихнато се опита да я сложи върху непокорните си златисти къдрици под укорителните и завистливи погледи на по-голямото си братче, маскирано като Лошия Сив Вълк... (Бележки на българския преводач: Моля любезните читатели да ми простят неудобството от това, тази предварителна публикация на първата страница на новия роман на У.Еко, да е лишена от тъй необходимите бележки под линия. Надявам са, че в близко време ще успея да преведа и публикувам и двата тома с бележки към горните редове...)

0 0 1 4

Още вицове

  • Нова Година. Дядо Мраз раздава подаръци. Кофти график, бърза като луд, няма време... Влиза през комина в поредната къща и какво да види - на леглото спи гола мадама. Дядо Мраз мисли:
    - Да се възползвам ли или да не се възползвам? Ако се възползвам - отиде ми графика. Ако не се възползвам - не мога да мина обратно през комина...

    67 602 82 207
  • Червената Шапчица си върви из гората и вижда в храстите Кумчо Вълчо с очи като палачинки.
    - Вълчо, защо са ти толкова големи очите?
    Вълка й отговорил тихо:
    - Не виждаш ли, че сера, ма?

    29 388 105 249
  • Червената шапчица си вървяла по пътеката из гората, когато я срещнали 40-те разбойници. Обградили я и започнали да и се изреждат. Като свършили, главатарят я попитал:
    - Сега, като закъсня толкова много, какво ще кажеш на майка си?
    - Че си вървях в гората, когато ме срещнаха 40-те разбойници и ми се изредиха по два пъти.
    - Но ние нали минахме само по веднъж?
    - Какво, вие бързате ли?

    30 342 96 181
  • Решила добрата ламя Спаска да стане лоша. Срещнала тя в гората лисицата:
    - Лисо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
    - Ами няма.
    И продължила по пътя си. Вървяла, вървяла ламята и срещнала вълка:
    - Вълчо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
    - Ами няма.
    И си тръгнали по пътищата. Вървяла, вървяла ламята и срещнала заека:
    - Зайо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
    - Ами има.
    - Казвай.
    - Може ли да не дойда?
    - Може.

    9 116 13 48
  • Ламята Спаска наложила тежка ангария - на всеки 10 бутилки ракия 9 отивали при нея. Решил един селянин да се разправя с нея. Тръгнал към леговището й. Видял една пещера и помислил, че е там. Влезнал и извикал:
    - Ламьо, трябва да поговориме!
    - Добре де, само ми излез от задника...

    5 94 19 63