Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин... Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!

1 3 1 6

Още вицове

  • По време на расизма в ЮАР. Бял отива в командировка. Връща се и пита жената - как е, какво са правили, слушал ли е синът им.
    - Абе, страшна работа... вчера взел колата и сгазил трима негри.
    - Ще му скъсам ушите! То така се започва - днеска негър, утре негър, накрая ще вземе и да пропуши!

    58 321 92 389
  • В ЮАР решили да премахнат расовата дискриминация и вместо да наричат хората бели и черни взели решение всички да се наричат зелени.
    Веднъж един автобус се повредил и трябвало да се бута. Шофьорът казал на пътниците:
    - Хайде сега по-тъмнозелените да слязат да бутат автобуса!

    52 474 62 156
  • - Защо на негрите са им големи ноздрите?
    - Защото са им дебели пръстите.

    41 292 44 128
  • Негърка си купува чорапогащник. Продавачката пита:
    - Черен или прозрачен?
    - Все едно.

    23 152 24 49
  • След цял тежък труд, двама евреи си говорят на връщане към концлагера:
    - Май ще ядем карамел! - усмихва се единият.
    - Надявай се. Горят диабетиците. - казал приятелят му.

    16 60 35 143