Пиета, от италианското "жалост". Направление в християнското изкуство, което изобразява Мария, която оплаква умрелия Христос.
Годината е 1954.
Вислава Шимборска, полската поетеса, която ще бъде наречена „Моцарт на поезията“ е в България на международен културен обмен. Тя е обиколила всички възможни музеи, до степен, в която вече са й втръснали.
След Пловдив, Шимборска е в Банско, застанала пред къщата-музей на Никола Вапцаров.
Това, което привлича вниманието й обаче не е музеят, посветен на поета, а жената, която посреща туристите. Спътниците й обясняват, че това е Елена Вапцарова, майката на убития поет.
Тя посреща гостите и разказва за сина си.
Тази случка оставя трайна следа в съзнанието на бъдещата Нобелова лауреатка. Тя пише стихотворението „Пиета“. Там поетесата разказва за трагичния сблъсък на личната история, превърната от властта в експонат, достъпен за всички.
„Да, много го обичала. Да, винаги е бил такъв.
Да, край стената на затвора чакала тогава.
Да, чула онзи залп.
(…)
Да, малко уморена. Да, това ще мине.
Благодариш. Сбогуваш се, излизаш
И под навеса се разминаваш с поредните туристи.“
(„Пиета”, Презабавно, 1967)
Полската поетеса е родена на днешния ден през 1923 година в малък град близо до Познан. По-късно семейството й се мести в Торун, а после се установява за постоянно в Краков.
Градът на полските крале завинаги ще се превърне в дом на поетесата, който ще й дава вдъхновение и ще бъде част от нея, както и тя ще му принадлежи.
В Ягелонския университет Шимборска записва полска филология и социология, които обаче така и не завършва поради затруднено финансово положение.
Първият й опит да публикува е от 1949 година, но е отхвърлен, защото не отговаря на изискванията на социалистическата поезия.
В следващото десетилетие тя подкрепя идеологията на Полската народна република, като пише стихотворения в стила на социалистическия реализъм.
Част от критиците й изтъкват нейното участие в процеса срещу полски свещеници от 1953 година, които са обвинени в подривна дейност. Събират се подписи срещу тях, като Шимборска също подписва петицията.
В следващите години обаче тя все повече ще се отчуждава от идеологията на социалистическата власт. Тя се свързва с интелектуалци дисиденти, а поезията й става все по-иронична, философска, на моменти критикуваща реалността и дистанцирана.
Така през 1966 година Вислава Шимборска окончателно къса връзка с Партията и я напуска.
За близо 60 години работа тя има издадени едва около 400 стихотворения.
През целия си живот работи като редактор за различни издания, като дори е имала собствена рубрика за литературна критика.
През 1996 година полската поетеса е удостоена с най-високата чест за един писател: тя получава Нобеловата награда за литература, а Нобеловият комитет я нарича „Моцарт на поезията“.
Самата Шимборска казва, че винаги се е възхищавала на друг полски нобелист – Чеслав Милош.
Тя не спира да твори до края на живота си. Отива си от този свят на първи февруари 2012 година в любимия й Краков.
А освен, че тя оставя своята следа в световната литература, Шимборска обича да излиза извън пътя.
Или поне така твърди Блага Димитрова, която разказва как по време на посещението й тук, с Вислава Шимборска пътували вечер, по криволичещи и неравни пътища. Тогава поетесата се смеела на приключенията си споделяла, че България няма как да е толкова малка страна.
И докато била у нас, успяла да "развали" официалната програма. С нейната "обезоръжаваща искреност" тя успява да обърне с главата надолу всеки готов сценарий.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!