Защо "виждаме" жена на Марс?

К огато марсоходът "Кюриосити" започна да изпраща снимки от повърхността на Червената планета, беше ясно, че на Земята ще последва неизбежна вълна от необичайни наблюдения и теории, пише „Ифлсайънс“.

Досега хората вече успяха да забележат „изградена от човешка ръка“ пирамида и зловеща марсианска жена, наблюдаваща пътешествията на роувъра на чуждата планета (вижте оригинала на снимката на жената на Марс на сайта на НАСА).

Освен това е възможно на Марс да има раци (вижте оригиналната снимка на сайта на НАСА, заснета от марсохода в края на юли 2015).

.@NASA 'discovers' strange image of a crab-like object on Mars http://t.co/Si6IjW0Lth pic.twitter.com/MXVxgGTdYG

— Herald Sun (@theheraldsun) August 6, 2015

Откриването на изображения и лица в абстрактни сцени и пейзажи е изненадващо често срещано явление. Когато сте били малки, може да са ви казали, че Луната има лице. Ако е така, то си спомняте добре как от този момент Луната за вас вече не е била същата – винаги сте виждали това лице – с очичките. Колкото и да сте се опитвали да го изтриете, лицето просто винаги е там.

Хората просто не могат да спрат да „виждат“ неща, които изобщо не са там... Ама изобщо.

Защо се случва това? И защо се случва толкова често?

Оказва се, че има простичко обяснение за откриването на необичайни изображения на още по-необичайни места – феноменът се нарича парейдолия.

Парейдолия (парейдолическа илюзия) (от гръцки: para - "лъжлив", и eidolon, умалително на eidos - "изображение, форма") е психично явление, породено от неясно, неопределено и лошо разпознаване на обект (предимно образ). При изменения на мозъчния център, който управлява тази дейност, способността за различаване на лица се нарушава. Тази способност е била важна при развитието и социализацията на човешкия вид.

При парейдолическа илюзия елементи от плоска повърхност (облаци, гънки на плат, заскрежено стъкло и т.н.) се възприемат като сложен рисунък или изменчива, пластична картина, често фантастична по съдържание (тропическа джунгла, лица на хора, цветя, необичайни животни и т.н.). Парейдолията е признак за развито въображение, а понякога и за начален стадий на остра психоза.

Според съвременните скептици това явление обяснява много от религиозните привиждания на светци, например образите на Дева Мария, видени върху жилищни сгради.

Още един пример за парейдолия е долавянето на смислени изречения при прослушване на записи наопаки (ако, разбира се, не се отнася до техники в шпионажа или пропагандата).

В теста на Роршах се използва това качество на психиката за диагностициране на психичното състояние. Въпреки че е много известен и често използван, неговата научна достоверност е оспорвана.

Фигурата на жената, пирамидата и раците на Марс са също пример за парейдолия. Гледани под друг ъгъл или при по-висока разделителна способност, изображенията се променят.

Съществуват различни теории защо хората са толкова засегнати от това психично явление, но  обяснението на Карл Сейган е най-добре прието. В книгата си „Свят, населен с демони – Науката като свещ в мрака“ (The Demon-Haunted World – Science as a Candle in the Dark) Сейган обяснява, че умението да идентифизираме заплахата от разстояние или при лоша видимост е било важно за оцеляването на човешкия вид. Праисторическите хора, които са си помислили, че виждат лъв зад скалата, са избягали и са оцелели и в този ден. Тези, които нямали тази способност или игнорирали потенциална опасност, най-вероятно са били убити (а в много случаи и изяждани). По-добре е да избягаш дори и без причина, отколкото изобщо да не избягаш.

Ние носим гените на тези хора, които са успели да избягат и да предадат това умение на следващото поколение. Да, откриването на различни изображение не е важно за оцеляването ни в наши дни. Но Сейган коментира, че това може да е също резултат от неправилна интерпретация на различни изображения и форми на светлината в лица или познати обекти.

Въпреки че не можем да сме напълно сигурни, е няма раци на Марс, все пак е по-вероятно просто мозъкът ви да си прави шега с вас и да открива нещо познато в непознатото.

Видео на Европейската космическа агенция (ЕКА) ни води на виртуална разходка на Марс: