Още по темата

Недостигът на органи за трансплантация може да бъде частично решен чрез използване на органи от животни. Конкретно органите на прасетата имат най-голямо сходство с тези на хората както по състав, така и по размер. В ДНК-то на прасетата обаче има вируси, които може да са опасни за хората и това ги прави неподходящи за трансплантация. Или поне така беше досега, съобщава New York Times.

Учени записаха видео върху живи ДНК клетки

Международен екип от учени от Китай, Дания и САЩ са публикували в сп. Science резултатите от свое изследване за промяна на гена на прасетата чрез метода CRISPR. Той позволява редакция на гени и премахване на различни характеристики, уязвимости към заболявания или добавяне на подобрени физически качества.

Учени съживиха изчезнал вирус чрез ДНК по пощата

10 факта за ДНК, които може и да ви изненадат

Чрез CRISPR учените са упели да премахнат заложените в ДНК на прасетата вируси. И досега в медицината са използвани клетки от прасета за лечение на хора и няма регистрирани случаи на заболявания с въпросните вируси. Въпреки това проучванията показват, че когато става дума за вътрешни органи, има вероятност човешки клетки да бъдат заразени. Макар и малка, тя не трябва да се пренебрегва, затова учените искат да я елиминират.

Google ще търси начин да забави стареенето при хората

За да докажат метода, учените са редактирали гени на прасета, чрез които са създали ембриони. След това те са поставени в истински прасета, които са ги родили. Новородените са били без наличие на въпросните вируси в гените си. От 37 подобни прасета, 15 все още са живи, но учените не знаят дали промяната на гена се е отразила на оцеляването или продължителността на живота им, като изследванията продължават. Освен това те планират нов експеримент, в който ще комбинират CRISPR с още един метод с цел да се намали рискът трансплантиран от прасе орган да активира имунната система на човека и да го отхвърли.

Учени ще могат да създават поръчкови организми

Създадоха хибрид между прасе и човек

Учените не могат да се обединят около срок за завършване на разработката. Според основния автор на проучването Джордж Чърч методът може да е готов до две години и трансплантациите да започнат. Според Дейвид Сахс от Университета "Колумбия" обаче все още има доста неизвестни, които може да забавят работата, но въпреки това се надява да греши в прогнозата си.