Всички знаем, че Вселената е огромна и че Земята е миниатюрен елемент дори в собствената си галактика - Млечния път. За човешките представи това е доста голяма галактика, но в мащабите на Вселената тя е като Земята - миниатюрен елемент.

Тъй като Земята се намира в Млечния път, човечеството никога не е виждало точната структура на галактиката. Знае се, че тя е спираловидна. Учените дебатират дали тя е пресечена спирална галактика. Това означава, че през средата ѝ може да преминава права зона, наситена със звезди, най-вероятно стари червени звезди. Подобна структура имат около две трети от всички наблюдавани спирални галактики досега.

Учени направиха подробна карта на Млечния път

Учените смятат, че галактиката Messier 74 има сходна структура с тази на Млечния път и затова художествените интерпретации на нашата галактика са вдъхновени от нея.

Вселената може да има 10 пъти повече галактики от очакваното

Според астрономите Млечният път е с диаметър около 100 000 светлинни години. Слънцето се намира в ръкава Стрелец на Млечния път и се намира на около 26 000 светлинни години от центъра на галактиката или почти 8 килопарсека. Парсек всъщност е предпочитаната мерна единица от астрономите, когато изчисляват разстояния в космоса. Един парсек е равен на 3.26 светлинни години. Килопарсек е 1000 парсека, а мегапарсек - един милион парсека. Това прави диаметъра на Млечния път около 30 килопарсека.

Освен това Млечният път е леко извит и по хоризонтала, а не е изцяло плоска галактика. Слънчевата система се намира на около 20 светлинни години над хоризонтала.

Телескопът "Хъбъл" откри галактики на 10 млрд. години

В центъра на Млечния път се намира свръхмасивна черна дупка. Центърът е наречен Стрелец А, като се смята, че черната дупка е с диаметър 22.5 млн. километра, приблизително колкото е диаметърът на орбитата на Меркурий.

Смята се, че в Млечния път има около 200 млн. звезди и достатъчно прах и газ за създаването на още няколко милиарда нови. Повече от половината от звездите в галактиката са по-стари от 4.5 млрд. години, колкото е възрастта на Слънцето. Най-често срещаната звезда в Млечния път е червеното джудже.

Още до 20-те години на 20-ти век астрономите са смятали, че всички звезди във Вселената се намират в Млечния път. Едуин Хъбъл обаче открива звезда, чрез която може точно да измери разстоянията. Тогава астрономите осъзнават, че всъщност от Земята се виждат и много други галактики, а не просто звезди. При ясна нощ човек може да види с просто око около 2500 звезди.

Астрономи откриха древен звезден куп в центъра на Млечния път

Млечният път си има ореол. Смята се, че той е изграден от тъмна материя, която съставя 90% от масата на галактиката. Тя не се вижда с просто око, но симулациите на учените са категорични, че без нея няма как Млечният път да е в сегашния си вид.

Галактиката е и доста стара. Учените изчисляват, че тя е на около 13.6 млрд. години, което я прави една от първите формирали се след Големия взрив. Първоначалният ѝ вид обаче е бил по-различен. След различни процеси, включително сливане с по-малки галактики, тя е придобила спираловидния си вид по-късно.

Картата на Млечния път
Картата на Млечния път Източник: Benjamin Winkel and the HI4PI collaboration

Най-близките съседи на Млечния път са галактиките Андромеда, Магелановите облаци и др. Освен това Млечният път се движи из пространството с около 2.2 млн. км/ч. Посоката му е точно срещу Андромеда, която пък се движи към него. Астрономите изчисляват, че след около 4 млрд. години двете галактики ще се сблъскат, което ще активира процес на формиране на нови звезди. Това няма да е проблем за Земята, защото далеч преди това Слънцето ще е станало червен гигант и планетата няма да е обитаема.

Въпреки славната си история, Млечният път далеч не е най-голямата галактика във Вселената. Има хиляди други с по-големи размери. А най-голямата е IC 1101. Поне за сега тя е най-голямата наблюдавана галактика. Намира се на около 1 млрд. светлинни години от Земята.

Млечният път притежава "скрит" скелет

Засякоха рекордно мощно изригване на черната дупка в Млечния път

Тя толкова голяма, че астрономите дори не са сигурни как да определят точния ѝ размер. Тя има и много голям ореол. Затова изчисленията обикновено варират между радиус от 2 млн. светлинни години до диаметър от около 6 млн. светлинни години. В IC 1101 има предимно звезди, богати на различни метали, затова тя изглежда златиста на цвят. Учените изчисляват, че тя има около 1 трилион звезди и най-вероятно също има черна дупка в центъра си. Общата ѝ маса е на около 100 трилиона Слънца.