Защо санкциите срещу Русия не проработиха

П о улиците на Москва нищо не е се е променило от въвеждането на първите санкции след анексирането на Крим в Украйна. В магазините няма дефицит на стоки, цените в ресторантите дори се понижиха, пише Шели Карабел, във „Форбс“ (Forbes).

Ако излезете от големите руски градове и отидете в селата, то там, с изключение на разкошните вили на олигарсите, бедността е страшна. Точно такава, каквато е била преди 10, 20 или 50 години.

Тръмп излъга надеждите на Русия, идва ли нова Студена война

"Сименс" докара нови санкции на Русия, Москва изпитва "дълбоко съжаление" към ЕС

Медведев: САЩ ни обяви търговска война, статуквото победи Тръмп

Там живеят хора, които така и не успяха да извлекат изгода от високите цени на петрола преди няколко години, но чийто живот не се промени и след въвеждането на санкциите срещу Русия.

Обяснението за това е, че в постсъветската руска икономика не работи принципът на преразпределяне на благата.

След падането на комунизма хората, заемащи ръководни длъжности, с разрешение взеха за себе си каквото можаха, други взеха това, което бе достъпно и го продадоха там, където успяха да намерят купувачи. И ставаше дума за продажбата на всичко, дори оръжия и уран, на доста съмнителни клиенти.

Както пише директорът на програмата „Икономическа политика“ на московския център Карнеги Андрей Мончан в своя доклад „Упадък, не крах: мрачни перспективи за икономиката на Русия“: „по времето, когато през 2000 г. Владимир Путин дойде на власт, голяма част от ключовите активи принадлежаха или на държавата, или на представителите на неголяма група частни лица, които получиха тези активи от държавата в замяна на политическо послушание и вярност“.

Трябва да се напомни, че Русия е страна, която може да се справя с трудностите по-добре, отколкото много други и че тя отдавна е привикнала да работи при дефицит на валута.

Да дължиш услуга някому, както и личните привилегии, тук са ценни стоки, които могат да се обменят.

И дори при комунизма всички, включително и правителството, зависеше от черния пазар, който осигуряваше на хората необходимите дефицитни продукти. Именно той свързваше СССР с капитализма във времената, когато за частно предприемачество руснаците отиваха в най-добрия случай до ГУЛАГ, а в най-лошия, за разстрел.

Затова никой не трябва да се удивлява от факта, че хората, успели да се приспособят към стремителната промяна на икономическата идеология, се оказаха същите тези спекуланти, които вече имаха опит с частното предприемачество и които не се страхуваха да взимат решения и да действат самостоятелно.

След това, през 90-те години на XX век Русия се превърна в истински „див изток“. Неспособността на тогавашния президент Борис Елцин да ръководи правителството се превърна в патова ситуация в Държавната дума и хаос в света на бизнеса, където господстваше корупцията и често се извършваха убийства.

Идването на Путин на власт сложи край на този хаос,

като на него му се удаде да върне контрола върху петролния сектор и търговия, загубени от държавата през 90-те години на XX век в процеса на „приватизация“.

През 2008 г. около 70% от руския държавен бюджет пряко или косвено бяха свързани с приходите, получавани от износа на въглеводороди. Няколко години по-късно само 10% от брутния вътрешен продукт идват от независимия частен сектор и производство, несвързани с добива и обработката на минерални ресурси.

„В този период много хора продадоха своя бизнес. Взеха парите и заминаха зад граница“, казва Мовчан. „Получи се така, че правителството вече контролира над 70% от бизнеса в Русия, това е даже повече, отколкото по времето на Михаил Горбачов, когато правителството контролираше около 60% от бизнеса. Днес на частния сектор се падат едва 25% от БВП“.

В същото време много от бюджетните пера носят гриф за секретност. Смята се, че те са насочени за финансирането на военно-промишления комплекс и службите за сигурност, само че съществуват косвени доказателства, че е възможно тези средства да се използват и за други цели. Тези цели може да варират от спонсориране на „приятели на Русия“ в чужбина и премахване на дефицитите в балансите на държавните компании до финансирането на лични покупки от страна на чиновниците от висшия ешелон.

По мнението на Мовчан именно рязкото падане на световните цени на петрола през 2014 г., а съвсем не санкциите на Запада, стана причина за сериозни проблеми на руската икономика. Западните икономисти предричаха стремителен крах, само че два фактора  позволиха на Русия да издържи на удара.

Първо, правителството и бизнесът успяха да натрупат значителни парични резерви в периода на високите цени на петрола. Кремъл закупи три пъти повече злато и валута, отколкото се очакваше, бизнесът успя да създаде големи материални активи, а обикновените граждани вложиха повече от 250 млрд. долара в своите банкови сметки и вероятно имаха почти още толкова в пари в брой

Второ, независимо от държавния контрол над повечето големи предприятия, Русия добре се възползва от привилегиите на либералната икономика.

Трансграничните капиталови потоци не се ограничават. Цените на повечето стоки и услуги не се контролират, нивото на заплатите се определя от пазарните фактори, а курсът на рублата - от свободния пазар, макар и с известна намеса на Централната банка. Русия успя да преживее решението на Централната банка да удвои основаната лихва, прието през декември 2014 г., а пазарите се успокоиха след като Кремъл обеща повече да не прибягва до подобни мерки – и засега държи на своето обещание.

В резултат най-богатите руснаци успяха да инвестират парите си в чужбина. А тези с по-ниски доходи се отказаха от скъпите вносни стоки, правейки избор в полза на родните производители и сега отиват да почиват в Сочи, а не на Средиземно море.

Както и през 1997 г., когато рублата се срина, руската икономика е възможно дори да извлича полза от пренасочването на паричните потоци и потреблението.

Огромният проблем на Русия остава зависимостта на страната от петрола и минералните ресурси.

А по всичко изглежда, че правителството на Путин няма план за диверсификация на икономиката.

Въпреки че в БВП на страна буквално се срина в доларово изражение, със спада на цените на петрола, намалявайки с над 40% от 2,23 трилиона долара през 2013 г., до 1,28 трлн. долара през 2016 г., прогнозите изглеждат стабилни. С 8600 долара на човек от населението, Русия е на 70 място в класацията на Международния валутен фонд, на едно ниво с Турция и Мексико. Сравнително ниско равнище на БВП, но не катастрофално. Същото като през 2007 г., преди финансовата криза.

Мовчан пoсочва, че Западът може да се окаже в своеобразен капан, когато става дума за бъдещето на антируските санкции.

„Това може да се обърне в сериозен проблем за Запада“, отбелязва той. „Ако те отменят санкциите, ще признаят загубата си. Ако запазят санкциите, тогава Путин ще има жертвено агне, което ще може да бъде обвинявано за всички негови неуспехи“.

Russia Turns to Cryptocurrencies to Counter US Sanctions https://t.co/ZF10LOGWYo pic.twitter.com/aojMpUTt7i

— Russia Insider (@RussiaInsider) August 17, 2017