Още по темата

Политическото напрежение в Близкия изток продължава да се покачва достигайки опасно високи температури. Сред причините, са последните изказвания на американския президент Доналд Тръмп и размяната на заплахи с официални лица на иранския режим.

Тръмп заплаши Иран: Внимавайте!

Рохани към Тръмп: Война с Иран ще е майката на всички войни

Някои анализатори виждат повторение на ситуацията със Северна Корея, когато след подобни бомбастични думи последваха преговори. За други, Тръмп се опитва да измести фокуса от срещата му с Владимир Путин която му донесе сериозни критики у дома.

Тръмп "под обстрел" след срещата с Путин

В същото време, на фона на нарастване на напрежението между САЩ и Иран, цените на петрола се покачиха за малко заради опасения от блокада на Персийския залив. Можем ли да очакваме, че ще има конфликт и какво означават последните заплахи на Тръмп към Иран?

Какво цели Тръмп?

Тръмп видимо търси конфронтация, независимо дали тя ще доведе до сблъсък или размяна на остри думи с Техеран. Около себе си американският президент се обгради с политици, които размишляват като него относно Иран, като Джон Болтън, неговият съветник по национална сигурност, и Майк Помпео – държавният секретар, който открито заявява, че иска да види смяна на режима в Иран и е привърженик на излизането на САЩ от ядрената сделка.

Американският президент смята, че към иранците може да подходи както към Северна Корея, а именно, че размяната на заплахи ще доведе до среща с иранския президент Рухани, подобно на преговорите с Ким Чен Ун в Сингапур. Но експерти и бивши официални лица от Белия дом смятат, че в случая с Иран, Тръмп ще има поне три пречки да повтори модела със Северна Корея.

На първо място, лидерството на Иран е много по-сложно от едноличната власт в Северна Корея. За Техеран е по-трудно да взима решения без одобрението на парламент и върховното лидерство в лицето на аятоласите. Ким Чен Ун няма този проблем – всички важни решения в страната му зависят от неговата воля. В момента иранските консерватори, които представляват значителна сила в парламента, нямат намерение да променят курса спрямо САЩ, а точно обратното – смята се, че иранците ще засилват още повече антиамериканската си външна политика.

Защо ирански дипломати бяха изгонени от Европа

На второ място, в САЩ има съпротива срещу нормализация на отношенията с Иран. От една страна Израел има своето силно лоби във Вашингтон, а от друга - в самата Републиканска партия, от която е и Тръмп, има нежелание за преговори с Техеран.

На трето място, излизането на САЩ от ядрената сделка даде повод на Иран да не желае преговори с Вашингтон, още повече, че другите страни – Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай – все още се придържат към споразумението и така дават на Техеран усещане за сигурност.

Напрежението между САЩ и Иран постепенно ескалира през последната година

От десетилетия двете страни споделят различни гледни точки за външната политика и разпределението на силите в Близкия изток. Това довежда до няколко сериозни ескалации през годините след ислямската революция в Иран през 1979, която сваля подкрепения от САЩ шах. Но основата за сегашната криза в отношенията между Вашингтон и Техеран се коренят в президентската кампания на Тръмп през 2016 г., когато Тръмп подкрепи позициите на Израел и Саудитска Арабия – най-близките съюзници на САЩ в Близкия изток – че Иран е враг, който търси начин да се превърне в държава с ядрен арсенал.

След като Тръмп изкара САЩ от ядреното споразумение, сключено от администрацията на Обама през 2015, той започна кампания за натиск върху други западни държави и техни съюзници да не купуват ирански петрол. Иран беше включен и в ограничителния списък на Тръмп, според който граждани на няколко мюсюлмански държави не могат да пътуват до САЩ. Тръмп също така вкара шефа на иранската централна банка в „черния списък“, оказвайки още по-голям икономически натиск върху Техеран. Опитите на САЩ да блокират търговията с петрол направи иранските лидери нервни и това доведе до тяхната заплаха, че ще затворят залива Ормуз – вратата към Персийския залив, през който преминават 20% от световния петрол.

Така се стигна до сегашната нова размяна на заплахи между иранския президент Рухани и Тръмп. Иранският лидер заяви, че САЩ рискуват да предизвикат „майката на всички войни“, т.е. мащабен регионален конфликт, който може да има последици за целия свят. Часове по-късно Тръмп отговори със заплаха за ескалация.

Възможна ли е война между Иран и САЩ?

Ако се стигне до военен конфликт, няма спор, че САЩ имат предимство, както в икономическо, така и във военно отношение. Статистиката е ясна: американските войници са близо 1,3 милиона – близо три пъти повече от войската на Иран; през изминалата година военният бюджет на САЩ нарасна до над 600 милиарда долара, срещу 16 милиарда в Иран; американската армия разполага с близо 6000 танка срещу около 1700 на иранската армия; във въздушно и морско отношение САЩ също са лидер – американските военновъздушни сили разполагат с над 13 000 самолети, а бойните кораби са над 300 – много повече от иранските.

Всичко това обаче не означава, че Тръмп е готов да извърши атака върху Иран. Макар да е възможно в чисто военно отношение, американският президент иска да избегне такъв развой заради собственият си имидж. Самият той заявява многократно още в предизборната си кампания, че иска да изкара САЩ от войните, които водят в момента. Общественото мнение също е срещу провокирането на военен конфликт, който би струвал скъпо в икономическо отношение. Ако разглеждаме и последните действия на Тръмп в Сирия, става още по-ясно, че няма намерение да атакува иранските сили: през последните три месеца американското командване започна да изтегля част от силите си в Сирия, докато в същото време на попречи на офанзивата на сирийския президент в Южна Сирия, където участват активно проирански милиции.

Ако не война, каквъв тип конфронтация е възможна?

Военни експерти смятат, че заливът Ормуз е потенциална гореща точка, която може да предизвика конфронтация между САЩ и Иран.

Иранската Революционна гвардия – основният стълб на властта в Иран – контролира иранските води, като често се случва техни кораби да извършват маневри в опасна близост до американски кораби от Пети флот, разположен в Персийския залив. Случаите на арестувани американски моряци не са рядкост, а това води също до нарастване на напрежението. Очаквани са също кибератаки между двете държави и покачване на световните цени на петрола.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram