Още по темата

Турската икономика прегрява. Това вероятно е дори по-сериозен проблем за президента Реджеп Ердоган, колкото за кредиторите на Турция, пише „Блумбърг” (Bloomberg).

ВИЖТЕ ИКОНОМИКАТА НА ТУРЦИЯ В СНИМКИ

Лирата пада под тежестта на балонен дефицит по текущата сметка и двуцифрена инфлация, след като брутният вътрешен продукт скочи през миналата година до 851 млрд. долара.

Турските ядрени планове в Средиземноморието будят страхове

Защо Турция се хвърли в обятията на Путин 

Руските ракети ще излязат златни на Турция

Само през последния месец турската валута е загубила близо 5% от стойността си срещу долара, въпреки отчетения впечатляващ ръст на икономиката на страната със 7,4% през миналата година. Това е по-бърз растеж, от която и да е от другите 20 най-големи икономики в света. (1 лев е 2,52 турски лири - бел. ред.)

В същото време Ердоган се стреми да формализира едноличната си власт с изборите през следващата година, а признаците за неприятности растат.

Турските компании са натрупали външен дълг, равняващ се на около 40% от икономическата продукция на страната. Големите кредити като 7-те милиарда долара, които компанията за сладкиши „Yildiz Holding” се опитва да предоговори и неплатените 4,75 милиарда долара, свързани с покупката на водещ телекомуникационен оператор в Турция, започват да повдигат въпроси за състоянието на корпоративните баланси.

Докато инвеститорите настояват за по-предпазлива икономическа политика, правителството иска да стимулира растежа, воден от потребителското търсене.

Въпросът е, кога икономиката ще достигне точка на пречупване и ще навлезе в низходящ цикъл.

Турската лира отбеляза най-лошото си тримесечие от година насам и достигна рекордно ниска стойност, след като международната агенция Moody's понижи кредитния рейтинг на Турция, който в момента е на ниво „junk”(„боклук” – под инвестиционната скала).

Възможността за криза на платежния баланс, макар и все още ниска, се е увеличила повече от очакваното, призна Цемил Ертем, главен икономически съветник на Ердоган, но подчерта, че темпът на растеж е устойчив и инфлацията трябва да се забави бързо през втората половина на годината.

В опит да задържи чуждестранния капитал централната банка на Турция повиши лихвените проценти с повече от 400 базисни пункта (4%) от началото на 2017 г.

Междувременно обаче кредитните стимули, подкрепени от правителството, доведоха до ръст на кредитирането с 40%. А инфлацията надхвърля повече от двойно целевата стойност на централната банка, оставайки над 10% вече 8 месеца.

Нетните преки чуждестранни инвестиции намаляха до 8 млрд. долара през 12-те месеца до януари, което означава, че по-малко от 20% от дефицита на Турция се финансира от дългосрочни инвеститори, оставяйки местните активи зависими от портфейлните потоци, които се колебаят с нагласите на световните пазари.

Ако лирата продължи да пада, а инфлацията, да расте, централната банка ще бъде принудена отново да вдигне лихвите. Правителството вече отговаря на проблема, като обяви нов инвестиционен план на стойност 32 млрд. долара.

Ердоган в момента е яхнал вълна от националистически плам след победата на турската армия в операцията за превземането на сирийския кюрдски град Африн, но ще иска да задържи и дори да засили подкрепата за себе си до изборите, така че не може да си позволи икономически проблеми.

В реч в петък той призна, че лирата е поевтиняла, но пак посочи любимото си решение: повече растеж.

„Имам лоши новини за онези, които се опитват да използват валутния курс като плашило, за да объркат нашия народ”, каза той. „С високия темп на растеж, какъвто Турция ще постигне през 2018 г., всички тези игри, които се опитват да играят срещу нас, ще се провалят още веднъж”, заяви Ердоган.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.