Още по темата

Йерусалим отдавна има символично значение. Поколения наред както днес, така и в миналото, израстват с разкази за града и неговата основна роля в традициите на народи от Близкия Изток до Северна Европа.

В коментарите, свързани със Свещения град, често се прави грешката да се набляга единствено на значението му за мюсюлманите, когато в действителност Йерусалим е толкова голям символ, защото е от значение и за трите авраамически религия – ислям, християнство и юдаизъм.

ВИЖТЕ ЗАЩО ЙЕРУСАЛИМ Е СВЕЩЕН ЗА ТРИ РЕЛИГИИ

Йерусалим е толкова значим, че заради него са се водели войни, а контролът върху него в голяма степен означава и контрол върху настоящето и миналото.

В модерната история, градът е свързван най-вече с конфликта между палестинци и евреи, а след това между Израел и Палестина, макар корените на целия този спор да имат много повече политическо и историческо измерение. Ето защо, заради цялото му значение и наследство, години наред се изгражда план градът да бъде под наблюдението на международната общност, а не на една или друга страна.

Тази идея, макар и навремето посрещната с оптимизъм, днес е отдавна забравена. За палестинците и израелците Йерусалим е не само бъдеща столица, но и разменна монета в политическия дискурс.

Йерусалим - защо нажежава страстите, какво трябва да знаем

Сблъсъци между палестинци и израелци на Западния бряг след решението на Тръмп

Не е нужно да обясняваме цялата история – тя тепърва ще бъде припомняна отново и отново. Ще има сочене с пръст кой на кого и как, докато за всички живеещи на място, нещата ще си останат същите, а именно живот в условие на напрежение, окупация, спорове и от време на време сблъсъци.

Йерусалим не е важен само за Израел и Палестина. Неговото историческо значение му придава особен статут в целия християнски и мюсюлмански свят. Не е учудващо, че градът е използван в пропагандата на редица групировки както от едната, така и от другата страна. И ако има червена линия в Близкия изток, това може би наистина е конфликтът в Палестина и в частност статута на Йерусалим.

На 6 декември американският президент Доналд Тръмп направи онова, което всички – от американски политици, през папата, ЕС, Китай и Арабската лига – му казваха да не прави, а именно да признае Йерусалим за столица на Израел.

От гледна точка на израелците това, което Тръмп прави днес, е просто завършек на един процес, започнал през 1995 година. По онова време конгресът гласува закон, според който посолството на САЩ трябва да се премести към Йерусалим. За да оставят мисията на сегашното й място – в Тел Авив, американските президенти трябва да подписват декларации на всеки шест месеца, както и Тръмп направи през юни.

Срещу хода на Тръмп с признаването на Йирслим има силна съпротива в международната общност. Дори американската общественост застава срещу подобна идея. Наскоро, проучване на института „Брукингс“ показа, че 63% от американците не са съгласни с преместването на американското посолство от Тел Авив в Йерусалим. Докато демократите застават твърдо срещу преместването на американското посолство, републиканците са разделени.

За да се предотвратят провокации и насилие, са нужни повече от една страна. В този смисъл, палестинските лидери също трябва да канализират разочарованието на хората по начин, който да не навреди на собствената им кауза и да бъдат посочени с пръст, че са вдигнали оръжието.

Американските лидери също имат огромна отговорност, когато става дума за подклаждане на насилие и турболенция в района. Когато става дума за американското признаване на Йерусалим, предшествениците на Тръмп – в това число про-израелски настроените Рейгън и Буш – разбират това. Но не и Тръмп. За него вчерашната реч е просто сбъдване на предизборно обещание, независимо какво може да се последва. По-точно: Тръмп не си дава изобщо сметка за значението на събитията.

Защо Тръмп направи този ход?

Има множество теории защо Тръмп направи хода с признаването на Йерусалим за столица на Израел. Някои казват, че това е работа на лобито на кръга около израелския премиер Нетаняху. Но някои дипломати споменават и личната некомпетентност на американския президент.

Американският президент е заобиколен от зет си Джаред Къшнър, Джейсън Грийнблат, и други, които му дават съвети за Близкия Изток без те самите да имат какъвто и да е сериозен опит или знания по тези теми. След уволненията и останалите вакантни места в Държавния департамент, Тръмп стана жертва на собственото си невежество. Някои от най-близките му съветници живеят в балон, неопитни са и водят американската дипломация по опасен път. Вашингтон може и да иска постигането на мирна сделка, но към днешна дата това изглежда все по-малко вероятно, дори невъзможно.

Ходът на Тръмп разгневи арабския свят и принуди палестинския президент Махмуд Абас да се оттегли от масата за преговори.

За Палестина единственият компромисен ход е Йерусалим да бъде поделен на две – западната част за Израел, а източната - за палестинците. Дори опозицията на Абас в лицето на Мохамад Дахлан призова за скъсване на отношения и прекъсване на мирните преговори. Червената линия е премината в очите на мнозина, защото действията на Тръмп са разглеждани като подигравка към седем десетилетия усилия.

Не само палестинците са недоволни

Речта на Тръмп разклати силно везните на баланса в Близкия Изток. В опасност са поставени всички военни части или подкрепени от САЩ сили, в това число в Ирак, където Щатите разполагат с 5000 души.

Най-голямата шиитска милиция в страната, чиито бойци се сражават и в Сирия на страната на Башар Асад, заяви, че ще има „сериозни последици“ и „САЩ могат да бъдат считани за цел“. Харакат ал Нуджаба разполага с над 10 000 души военна сила и изнесе на гърба си едни от най-тежките сражения срещу "Ислямска държава" в Ирак, а в Сирия срещу бунтовниците. Бойците на милицията често са обвинявани в убийства на цивилни, а лидерите им имат дълга история на атаки срещу американски обекти. Нуджаба са подкрепени финансово, военно и политически от Иран, който от своя страна също издаде предупреждение към САЩ. По този начин, след речта на 6 декември, Тръмп постави собствените си военни в смъртна опасност.

Към момента с повишена бойна готовност са всички американски бази, посолства и консулства от Афганистан до Мароко и Нигер. В Малайзия се готвят масови протести пред американското посолство в Куала Лампур. В Турция се състояха демонстрации още от 6 декември вечерта.

Не е лека ситуацията и за израелската общественост. Часове преди речта на Тръмп, израелската левица и палестинският блок в Кнесета протестираха срещу преместването на американското посолство в Йерусалим.

Игрите на Нетаняху ще имат директно въздействие върху израелците, а следващи мирни преговори ще се случат още по-трудно.

Самият Нетаняху, подобно на Тръмп едва ли се интересува толкова много от тежестта на ситуацията – израелският премиер е поставен под огромно напрежение заради разследването срещу него по обвинения в корупция, което може да му коства поста. Е, след 6 декември хардлайнерите и твърдите му поддръжници може би ще направят всичко възможно, за да изместят фокуса от вътрешните проблеми към символа на Йерусалим.

Не става дума само за речта, а за символиката

Проблемът в действията на Тръмп не е просто в неговата реч. Може би никой не се е съмнявал, че американският президент ще стигне дотук, след като обеща да премести посолството на САЩ от Тел Авив в Йерусалим още по време на предизборната си кампания. Но думите и символиката им имат значение.

След речта последва мълчание като тишината преди масивна буря. И бурята започна още същата вечер. Срещу решението застанаха редица държави, сред които водещите западни страни и най-големите организации и политически обединения. Дали ще се премести посолството на САЩ или не, това едва ли ще промени живота на 330 000 палестинци в Йерусалим, които и без това ежедневно се сблъскват с проблеми и неглижиране. Тук става дума за нещо много по-важно от изказванията, заклеймяванията, заплахите.

Най-големите последици може да не дойдат от държавите като такива. Вероятно на срещата на Съвета за сигурност на ООН по повод изявлението на Тръмп ще се проведат преговори и разговори. Може би на държавно ниво ще има затишие и темата ще отшуми след две седмици. Проблемът остава, обаче, на ниско ниво. Там, на улицата, в ежедневните разговори, в общото усещане за справедливост и върховенството на закона.

Все по-малко в хората Близкия Изток вярват в ООН или пък в международната общност. Те не вярват и на собствените си лидери, които са дали „зелена светлина“ на Тръмп и са знаели предварително за готвената реч. Разочарованието лесно намира проводник, за да излее гнева си, а днес палестинците и арабите като цяло имат достатъчно поводи, за да се чувстват така. 

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК