Още по темата

В рамките на часове, руският президент посети Турция, Сирия и Египет във визити, приличащи повече на предизборна агитация, отколкото на срещи със съюзници. Сред тях най-коментирано беше посещението в руската военна база в Хмеймим, разположена на сирийското крайбрежие.

Путин добре знае какво значение носи изненадващата му визита. На видео кадрите може да си види добре държанието на сирийския президент, който прилича повече на клиент, отколкото на президент, посрещащ чуждестранна делегация.

Путин нареди: Изтегляме войските от Сирия, справиха се блестящо

Докато се опитва да върви след Путин, Асад дори е изместен от руски войник, който му казва да изчака. Във всяка друга ситуация, това би било скандално не само от гледна точка на протокола, но и на дипломацията.

Не е случайно и мястото на пристигане на Владимир Путин – военната база Хмеймим, която се явява най-голямата руска база от всичките четири, които действат към момента на територията на Сирия. Хмеймим, освен че е и най-важната, стана причина за спорове, след като територията й беше означена като руска, а не като сирийска.

Посланията бяха добре изработени. От една страна трябваше да се покаже силата и важността на руската армия, да се напомни, че именно тя е спасила Башар Асад през 2015 г., когато според думите на Сергей Лавров, „малко преди влизането на руската армия, е било въпрос на седмици да влязат в Дамаск“. Под „влязат“ Лавров имаше предвид не кой да е друг, а бунтовническите сили.

"Световната" война в Сирия - защо и Китай се включва

По време на посещението си, Владимир Путин отново заяви, че нарежда частично изтегляне на руските сили от Сирия, тъй като войната срещу "Ислямска държава" е свършила. Това всъщност е третото подобно изказване от страна на руските власти, откакто Кремъл се намеси в сирийската гражданска война през 2015 г.

Руската армия трябваше да се изтегли в началото на 2016 и след това отново в края на същата година, след като беше превзето Източно Алепо с помощта на руската авиация. За изтегляне се заговори пак преди няколко месеца и сега Путин потвърди този ангажимент. Реалностите на терен, обаче, са съвсем различни.

Последните събития в Сирия показват, че войната е далеч от своя край

Какво ще стане с Ракка след "Ислямска държава"? Отговор няма

Путин не може да си позволи да изтегля сили - не и значителни части - поради няколко причини.

На първо време, руската армия не се намеси в Сирия заради "Ислямска държава", макар съществуването на т.нар. „халифат“ беше добра фасада и повод, който да послужи за пред международната общност.

Причина беше тежкото положение на режима на Асад, който към 2015 г. се намираше в особено тежко положение с липса на военни сили, сражения на няколко фронтови линии и най-вече беше в отстъпление.

Мисията на Путин реално не е завършила. Макар да спаси "клиента си" в лицето на Башар Асад, нищо не е подсигурено в Сирия от гледна точка на руските интереси. Сраженията в Сирия продължават на най-малко три фронтови линии, в които руската авиация има основна роля.

Можем да споменем тежката защитна линия при Дамаск, където бунтовници продължават да спират атаките на сирийската армия. През последните седмици въздушните удари в столичната провинция и предградията на Дамаск, се увеличиха, довеждайки до десетки цивилни жертви всяка седмица. Тези събития не се споменават в репортажите, но се случват ежедневно и са част от мащабната офанзива за връщане на контрола над външните линии на столицата, главна роля в което има Русия.

Особено важна е ситуацията в северните части на централната сирийска провинция Хама

Там сирийската армия участва в – забележете! – обща офанзива с "Ислямска държава" срещу бунтовниците и откъсналия се от Ал Кайда клон Хаят Тахрир ал Шам, които също имат територии в този район.

За този съюз излязоха няколко важни материала от световни медии, показващи, че бойци на ИД преминават през територии на сирийската армия, без да бъдат закачани. Телевизия RTL дори показа разследване, от което става ясно, че бойци на ИД, които са били в град Дейр ез Зор, са загинали в Хама – а Дейр ез Зор се намира под контрола на Асад...

Така или иначе, вместо да бомбардират джихадистите, руските самолети подкрепят съюзника си Асад, но пък той работи с Ислямска държава. Путин със сигурност е говорил със сирийския президент и за това.

Впрочем, тази стратегия на правителствените сили е приложена и в Дамаск, и в Южна Сирия. Така например, в предградията на столицата ИД държат досега територия, която продължава да не бъде закачана по никакъв начин. В Дараа, където силно присъствие имат бунтовническите дивизии, местният клон на "Ислямска държава" завзе град Тасил и околностите му, изтласквайки бунтовниците под погледа на сирийските правителствени сили. Сделката е ясна: взаимна изгода, като режимът смята, че може да контролира "Ислямска държава". Джихадистите пък получават още една възможност за прегрупиране, а това е в ущърб на всички, включително на Путин.

Друга важна причина защо Путин не може да изтегли значителни части от силите си, е Иран.

Мнозина смятат, че САЩ са най-големият проблем на Русия в Сирия, но това далеч не е така – Москва отдавна се разбра с Вашингтон относно зоните на влияние. Но не такъв е случаят с Иран. На пръв поглед двете държави са в съюз и те наистина действат заедно в подкрепа на сирийския режим, но Техеран и Кремъл имат тотално различни причини да правят това. Докато за Русия става дума най-вече за международен престиж, подкрепа на клиент и запазване на военните бази, то за Иран става дума за идеология.

В битката за влияние в Близкия изток, Иран определено печели

На 21 ноември лидерът на елитните части Ал Кудс в състава на Ислямска революционна гвардия изпрати писмо до върховния лидер аятолах Али Хаменей, за да го извести за победата над "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. Хаменей от своя страна отговори с призив към всички „бойци, сражаващи се в името на Бог“, да бъдат готови за бъдещи регионални предизвикателства.

Изявлението беше допълнено от изказването на генерала от Революционната гвардия Мохамад Али Джафари, който вижда в иранските сили модел за всички шиитски групи и тяхната мобилизация под лидерството на Касим Сюлеймани, лидерът на Ал Кудс.

Според друго изявление от 24 ноември, направено от бригаден генерал Масуд Джазайери, „съпротивителният фронт“ (който включва различни фракции, сред които Хашд ал Шааби в Ирак и Хизбулла в Ливан), ще бъде помолен да остане в готовност за „унищожаването на Израел и прогонването и на последния американски войник от региона“. С тези завоалирани изказвания, иранското командване иска да каже, че силите му от Ирак до Ливан ще продължат да се развиват и ще останат.

Визитата на Путин идва малко след като Иран поиска от сирийското правителство на-голямата про-иранска формация в Сирия – Национални сили за отбрана – да получат официален статут и да бъдат смятани за част от редовната армия. В Ирак Техеран постигна официализирането на Хашд ал Шааби, които са най-голямата местна структура, подкрепена финансово и политически от Иран.

Всичко това се гледа с недоверие както от сирийските националисти, така и от Путин

За руската армия е притеснително засилването на Иран, който може да оспори влиянието и военното присъствие на Кремъл в Сирия. Руският президент поиска по време на сегашната си визита две от базите да останат за постоянно, което е сигнал и към иранците.

За руските войници многобройните про-ирански милиции, действащи в Сирия, са също проблем. През януари седем руснаци бяха убити от про-иранска група в Алепо, след като руски патрул спря разграбване на домове в бунтовническите квартали.

Иран може да използва силите си за дразнене на Израел. Бенямин Нетаняху, който поддържа много близки връзки с Путин, наскоро изрази неодобрението си относно договорките за установяване на „зона за деескалация“ в района на Голанските възвишения, където ще участват именно про-ирански части само на  километри от границата.

Путин посети също и Египет. С Кайро Русия постигна важно споразумение за използване на базите на египетската армия, което ще увеличи неколкократно присъствието на Кремъл в Средиземноморието, тъй като руската армия ще има директен достъп и до Либия.

Най-важното послание, обаче, беше изпратено вкъщи,

където всички се готвят за избори. Макар да изглеждат с предначертан резултат, във въздуха се усеща напрежение заради Навални и неговите поддръжници. Продължаващата авантюра в Сирия натежава на държавния бюджет, а мнозина се питат какво прави там руската авиация и армия, вместо властите да се заемат с вътрешните проблеми на федерацията.

Посланието на Путин, че ще изтегли сили от Сирия цели именно да успокои скептиците, но реално е затънал в „сирийското блато“ надълбоко. Путин, а и международните анализатори, не споменаха нищо за около 3000 руски наемници, командвани от близки до Путин олигарси. Т.нар. „вагнеровци“, които станаха най-известни сред тези наемници, са само част от отрядите, натоварени с охраната на важни обекти като газовите находища в Източна Сирия и фосфатните мини около Палмира, добивът от които отива в една голяма степен за Русия. Дори да има изтегляне на руската армия, наемниците – превърнали се вече в легенди в Русия – ще останат, за да гарантират интересите на Кремъл.