Още по темата

Планът на Македония да промени името си, с което да сложи край на десетилетния спор с Гърция и да отвори пътя към членство в НАТО и ЕС е поставен под въпрос след ниска избирателна активност на референдума за договора с Гърция, коментира „Политико” (Politico).

Ниската избирателна активност – едва 37%, която отчасти е резултат от бойкота на противниците на  споразумението, е удар по правителството на премиера Зоран Заев и западните лидери, които подкрепиха силно договора, надявайки се, че ще привлекат мнозинството от населението и да осуетят усилията на Русия да разшири влиянието си на Балканите.

Брюксел иска също да се възползва от момента, дошъл с подписването на договора между македонския президент Зоран Заев и гръцкия му колега Алексис Ципрас през юни, за да разреши други опасни спорове в региона, като например, замразеният конфликт между Косово и Сърбия.

Политиците в Македония и извън нея веднага се опитаха да обърнат резултата от вота в неделя в своя полза.

Тъй като референдумът е консултативен, сега битката ще се премести в парламента, който трябва да приеме конституционни промени с мнозинство от най-малко две трети, за да бъде приложено споразумението с Гърция на практика. Лагерът на подкрепящите договора за името обаче има само 71 депутата в 120-местния парламент.

Парламентът на Гърция, която твърди, че името на Македония представлява териториална претенция към едноименната гръцка област, също трябва да ратифицира споразумението.

Изходът от гласуването в Атина далеч не е ясен, а Гърция има право на вето за членството на Македония в НАТО и за започването на присъединителни преговори с Европейския съюз.

ЕС бързо се опита да представи гласуването като успех и призова парламента да ратифицира договора с Гърция. Същото направиха и САЩ, Германия, съседна България.

Но посланието му изглежда не е чуто от ВМРО-ДПМНЕ, която е част от дясноцентристката Европейска народна партия, включваща християндемократите на германския канцлер Ангела Меркел.

Западните лидери изиграха важна роля в кампанията за референдума, като призоваха избирателите да подкрепят промяната на името. През последните няколко седмици Скопие - малка столица, която рядко посреща толкова важни гости – бе залята от вниманието на високопоставени представители на западните страни, сред които германският канцлер Ангела Меркел, австрийският ѝ колега Себастиан Курц, американският министър на отбраната Джеймс Матис и Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО.

Въпросът на референдума дори беше свързан с евентуално членство в НАТО и ЕС, за да привлече повече хора.

„Подкрепяте ли членството в НАТО и ЕС чрез приемане на договора за името между Република Македония и Гърция?”, на това питане трябваше да отговорят македонците.

Главните булеварди в Скопие са украсени с билбордове и гигантски банери, които подтикват хората да гласуват със „за” в подкрепа на „европейската Македония”.

За много македонци обаче смята на името е по-важна. Те гледат на приемането на Северна Македония като на историческо предателство. За тях страната има „древно и библейско име и не трябва да го променяме”.

При посещението си в Скопие военният министър на САЩ Джеймс Матис обвини Москва, че се опитва да повлияе на резултата от референдума. Русия отхвърли твърденията, но заедно с това изрази недоволството си от амбицията на Македония да се присъедини към НАТО.

Ангела Меркел в Македония: Благодаря за куража на Бойко Борисов

Тръмп: САЩ ще подкрепят Македония за членството ѝ в НАТО

Ратифицирахме договора за приятелство с Македония

Борисов в Македония: Върнем ли се към историята, нямаме бъдеще

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.