Още по темата

След нарастването на външнотърговския дефицит на Турция през август с 22,8%, през септември има пореден огромен скок – този път той е с 85,2%.

Вижте икономиката на Турция в снимки

По данни на Министерството на митниците и търговията, през миналия месец външнотърговският дефицит на Турция възлиза на 8,140 млрд. долара. През септември износът е нараснал с 8.67% и възлиза на 11,850 млрд. долара, а вносът е скочил с над 30% и е достигнал рекордно високо равнище от 20 млрд. долара.

Ердоган пак го направи, разби всички прогнози

Ердоган: Никакво семейно планиране, ще се множим

Пътят на Турция от република към султанат

Това поставя под сериозен въпрос политиката на правителството и президента Реджеп Ердоган в подкрепа на икономиката чрез насърчаване на потреблението и вътрешни инвестиции, като третия мост над Босфора (вижте във видеото).

През миналия месец германската банка „Комерцбанк”(Commerzbank) публикува силно критичен анализ за турската икономика под заглавие: „Turkey – Are you kidding me?” (Турция – шегувате ли се?), цитиран от „Дойче веле” (Deutsche Welle).

В него се намеква, че статистическите данни предоставяни от Турция не са достоверни. Най-вече огромното увеличение на инвестициите е трудно обяснимо. Смайващи са и данните за туризма.

На това турската статистическа служба отвърна, че работи с научни методи и е независима от властите.

Икономистът на „Комерцбанк” Луц Карповиц твърди, че е „крайно изненадан” от обявения висок прираст на икономиката в Турция и не крие, че смята данните за съмнителни. „Считам, че тези данни са били повлияни от политиката”, казва експертът.

През септември Статистическата служба на Турция обяви, че през второто тримесечие на годината брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 2,1 на сто спрямо първото тримесечие. Карповиц обаче твърди, че нито една друга икономика в света, включително китайската и индийската, в момента не успяват да реализират толкова силен ръст на тримесечна база.

В Анкара твърдят също, че за 1 година инвестициите са се увеличили с цели 24 процента.

Тъкмо този рязък скок на инвестициите буди скептицизъм. С оглед на това, че чуждите инвестиции в Турция, за които има достоверни данни, са спаднали, увеличението явно би трябвало да се дължи на засилени вътрешни инвестиции.

„Който обаче вярва в турския инвестиционен бум, всъщност твърди, че турските инвеститори се държат коренно различно от чуждестранните им колеги”, посочва Карповиц. Той признава, че не е в състояние да докаже, че статистическите данни са неверни, но все пак са налице очевидни несъответствия.

Известно е например, че в несигурни времена много инвестиции се отлагат. При това „политическата обстановка в Турция е отрова за инвестиционния климат в страната”, отбелязва икономистът на „Комерцбанк” и дава за пример овладяването на много фирми, чийто собственици са били задържани от властите след опита за преврат, както и тоталното подчиняване на съдебната власт от президента.

Луц Карповиц се съмнява също и в достоверността на данните за туризма. Официално се твърди, че големият спад от миналата година вече е преодолян, а броят на туристите се е върнал на нивата си от 2014 и 2015 година. Това никак не се връзва например с прогнозата на Съюза на хотелиерите в Турция, който не очаква да настъпи някакво стабилизиране в сектора преди 2019 година.

Като добавим и дефицита от 8 млрд. долара само за месец, отчетен днес, става ясно, че турската вероятно е в далеч по-лоша форма от официално представяната.

Въпросът сега е какво ще направи президентът Реджеп Ердоган, когато разминаването на фактите с реалността достигне до бита на обикновените хора в Турция. Обичаен подход при вътрешна криза е да се търси външен враг. Нещо, което Ердоган вече показа, че е готов да направи, влизайки в остри дипломатически конфликти с редица европейски държави, включително и Германия.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК