Още по темата

Лидерът на Мианмар Аун Сан Су Чжи е последният случай в дълга поредица от лауреати на Нобеловата награда за мир, които са разочаровали мнозина от онези, които някога я аплодираха.

Су Чжи се изправи пред международна критика, включително от други носители на наградата, че не е направила повече, за да спре това, което ООН определя като масови убийства, изнасилвания и изгаряне на села в щата Ракин.

ООН призова Мианмар да спре атаките срещу рохингите

Насилието принуди 421 хил. рохинги (мюсюлманско малцинство в Мианмар) да бягат в съседен Бангладеш.

Това е обрат от 1991 г., когато Нобеловият комитет ѝ връчи наградата и похвали „нейната ненасилствена борба за демокрация и човешки права“. След като дадена личност е наградена, призът не може да бъде отнет.

„Не за първи път се случва лауреати на Нобеловата награда за мир да бъдат критикувани“, казва проф. Гейр Лундестад, който е бил секретар на норвежкия Нобелов комитет от 1990 до 2014 г.

Нобеловите награди са създадени от Алфред Нобел, изобретателят на динамита, чието състояние дойде отчасти от производството и продажбата на оръжие. Наградата за мир, на стойност 9 млн. шведски крони (1,1 млн. долара), ще бъде обявена на 6 октомври и може да отиде при едно или повече лица или организации.

Няколко лауреати на приза за мир обаче са започвали война или са ескалирали напрежение, пише агенция Ройтерс (Reuters).

Израелският лидер Менахем Бегин нареди нахлуването в Ливан през 1982 г.,

четири години, след като си подели Нобеловата награда за мир с египетския президент Ануар Садат за Кемпдейвидското споразумение – първият мирен договор между Израел и арабска страна.

Палестинският лидер Ясер Арафат поделя приза за мир през 1994 г. с израелците Ицхак Рабин и Шимон Перес за споразуменията от Осло, които обаче не водят до трайно уреждане на арабско-израелския конфликт. Рабин е убит от крайнодесен националист през 1995 г., а Перес е освободен от длъжност 8 есеца по-късно. Арафат пък след това е начело на палестинците при втората интифада – насилствено въстание срещу израелската окупация.

Съветският лидер Михаил Горбачов, получил наградата през 1990 г. за приноса му за мирния край на Студената война, изпраща танкове през 1991 г., за да се опита да спре независимостта на балтийските страни, въпреки че по-късно ги оставя да излязат от СССР.

Американския държавен секретар Хенри Кисинджър сподели наградата през 1973 г. с виетнамския политик Ле Дък Тхо за това, което се оказа неуспешен опит за прекратяване на Виетнамската война.

Тхо отхвърля наградата, единственият лауреат, който е правил това, обвинявайки Вашингтон, че нарушава примирието.

Когато президентът на САЩ Барак Обама получава наградата през 2009 г., само няколко месеца след встъпването му в длъжност, самият той е изненадан. Докато отиде в Осло, за да получи приза, той вече беше наредил утрояването на американските войски в Афганистан.

Дори светците не са защитени от критики.

Майка Тереза, носител на Нобеловата награда за мир през 1979 г. и канонизирана от папа Франциск миналата година, беше обвинена през 1994 г. от британското медицинско списание „The Lancet“, че не предлага нито диагнози, нито силни обезболяващи на умиращи пациенти в нейния хоспис в Калкута.

„Рискът от разочарование възниква поради това, че Нобеловите комисии избират лауреатите заради надеждата, която носят, или тяхно скорошно постижение, а не за цялостен принос“, казва Асъл Свен, историк на Нобеловата награда за мир.

„В противен случай наградата щеше да се дава на много стари хора точно преди да умрат. Това прави Нобеловата награда за мир различна от всички други награди за мир“, добавя той.

Миналата година Нобеловата награда за мир беше връчена на колумбийския президент Хуан Мануел Сантос (вижте повече във видеото горе) за усилията му да сложи край на продължаваща половин век война, която уби четвърт милион души.