Още по темата

Китайския президент Си Цзинпин беше блестящ в отношението си към Доналд Тръмп като го обсипваше с ласкателства и краткосрочни търговски отстъпки и го отклоняваше от същинския проблем – огромния структурен търговски дисбаланс с Китай. През цялото време Си държеше под око дългосрочната цена на това да направи Китай отново велик.

Така Томас Фридман описва в „Ню Йорк таймс“ (The New York Times) срещата между двамата водещи световни лидери при последната визита на Тръмп във най-голямата азиатска икономика.

Американски генерал призна: САЩ по-назад от Русия и Китай

Тръмп оневини Китай, ще се срещне с Путин във Виетнам

Новият световен ред на САЩ е мъртъв

Американският президент изглежда не е обмислил големите въпроси, с които започва денят на всеки ефективен лидер: „В какъв свят живея? Кои са основните тенденции в света? И как да водя страната си, така че повечето от гражданите в нея да се възползват от по-голямата част от тези тенденции и да смекча ефекта на най-лошите от тях?”.

В какъв свят се намираме? Такъв, в който преживяваме три „климатични промени” едновременно.

Преминаваме през промяна на самия климат: разрушителните метеорологични явления и упадъка на екосистемите непрекъснато набират скорост.

Преминаваме през промяна на „климата” на глобализацията: от взаимосвързан свят към взаимнозависим, от свят на стени, където трупаш богатството си като се запасяваш с ресурси, към свят на мрежи, където преуспяваш като свързваш гражданите с най-много потоци от идеи, търговия, нововъведения и образование.

И накрая, преминаваме през промяна на „климата” на технологията и работата: машините придобиват всичките пет сетива и с голяма база данни и изкуствен интелект всяка компания вече може да анализира, оптимизира, предсказва, персонализира, дигитализира и автоматизира все повече и повече дейности, продукти и услуги. И онези компании, които не го правят, ще изчезнат.

И как отговаря на това Китай? За да се справи с промяната в климата, масирано инвестира в чиста енергия и електрически превозни средства – защото в противен случай собственият му народ няма да може да диша и защото си дава сметка, че в свят, в който до 2030 г. ще се появят още един милиард души, чистата енергия и транспорт и енергийната ефективност ще са следващата глобална индустрия.

Като реакция на по-взаимнозависимия свят Китай задълбочава търговските си връзки с всички бързо развиващи се азиатски пазари в съседство чрез проекта „Един пояс, един път” и своята Азиатска банка за развитие, като същевременно контролира изкъсо вътрешния си пазар. Това е „глобализация единствено в моя полза, но не и в твоя”.

Докато от една страна приветства глобализацията, Китай налага 25 процента тарифна ставка върху вноса на автомобили, докато САЩ налагат само 2,5% и задължението всички предприятия да са смесени, което позволява трансфер на технологии.

В технологично отношение Пекин започна изпълнението на план, наречен „Произведено в Китай 2025”, който впряга правителствени фондове и изследвания за комерсиализирането на 10 стратегически индустрии, като създава правила и прехвърля интелектуална собственост от чужбина, за да може те да се развиват по-бързо. Тези индустрии включват електрически превозни средства, нови материали, изкуствен интелект, интегрални схеми, биофармацевтика, квантово изчисление, 5G мобилни комуникации и роботика.

Докато Китай се ръководи от инженери, Тръмп няма дори съветник по научните въпроси.  Американският президент еднолично реши да изведе САЩ от споразумението от Париж за опазване на климата.

Той скъса споразумението за Транстихоокеанското партньорство (TPP), което би го поставило начело на търговски блок на 12 държави (без Китай), изграден съобразно интересите и ценностите на САЩ, който щеше да премахне цели 18 000 митнически тарифи върху американския износ.

Сега 11-те останали страни от TPP се опитват да създадат собствена зона за свободна търговия – без САЩ.

По отношение на промяната в климата на технологиите, Тръмп залага на законопроект, който ще премахне данъчния кредит от 7 500 долара за електромобилите; ще свие данъчните кредити, които са жизненоважни за проектите за вятърна енергия; ще наложи данък на даренията за университетите. В същото време най-богатите американци ще получат данъчни облекчения.

Не е сигурно, че вертикалната китайска индустриална политика накрая ще направи Китай велик: тя създаде огромни предизвикателства с вътрешния дълг, свързани с държавни индустрии и балон на недвижимите имоти. На теория икономическата система на САЩ е по-добра.

Но Китай, със способността си да концентрира усилията, извлича 90% от своята система, и това бързо го движи напред. Ако нещата продължат така, това неизбежно ще се отрази на равновесието на силите.

Сега знаете защо китайците с такава радост устроиха посрещане на Тръмп в Пекин.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.