Още по темата

Терористичните атаки на 17 август в Барселона и Камбрилс, в които загинаха 15 души от нападатели, лоялни на "Ислямска държава", дойдоха като кошмар, лоша изненада не само за жителите на каталунските градове, но и за европейците като цяло.

Кола се вряза в пешеходци в центъра на Барселона

Барселона не е случайна цел, какво ще последва

Изненада имаше и сред външните наблюдатели и анализаторите. Ако говорим за тези събития, в Испания не е имало подобни атаки, свързани със серията нападения на "Ислямска държава" през последните две години, а държавата като цяло има ниски нива на радикализация. Само 200 души са заминали за Сирия и Ирак, за да се присъединят към различни джихадистки групи, което е минимално спрямо над 1700 от Франция, 1200 от Великобритания, 900 от Германия и 600 от Белгия.

На пръв поглед "Ислямска държава" не поддържаше толкова активна мрежа от пропагандни канали на испански език, подобно на тези на арабски, френски или английски.

По-внимателен анализ, обаче, показва нещо различно: че Испания всъщност не е толкова изненадваща цел. Атаки бяха планирани и извършени в страни като Швеция и Финландия, въпреки че са държави, които не са известни с джихадистка активност.

Скандинавското спокойствие, което ражда джихадисти

През последната година, "Ислямска държава" инструктира своите симпатизанти и агенти да атакуват обекти в близост до местата, където живеят. В момента няма йерархия на нападенията – дали ще е в Лондон, Париж, Маями или Камбрилс, всяка атака обслужва целите на групировката.

Испания може би не изглежда така важна за джихадистите като Франция или Великобритания, но не е забравена (каквото казаха джихадистите за Балканите в своите издания, впрочем).

Въпреки минималната роля на Мадрид в коалицията срещу "Ислямска държава" с предоставяне на обучения за местни военни сили и логистична подкрепа, влиянието му в Северна Африка е основен стълб в пропагандата на глобалните джихадистки движения.

Ислямското наследство на Испания я прави основна цел и за нея се говори постоянно в пропагандата на джихадистите, които експлоатират т.нар. „мечтата за възстановяване на халифата“ в Ал Андалус – държава, просъществувала на територия на част от днешна Испания до 1492 г. след осем века на контрол на Иберийският полуостров. По тази причина, Испания е основна тема в пропагандата на може би всяка джихадистка група.

За изследователите, атаките в Каталуния са били само въпрос на време

Испания няма толкова активни джихадистки мрежи подобно на Франция, но напоследък се наблюдава надигане. От 2013 г. насам, испанската полиция е арестувала най-малко 200 души по обвинения за съпричастност към радикални групи. Големият брой е следствие не само на радикализация, но и на ексклузивните права на испанският контратерористичен апарат, който черпи опит от десетилетията на борба срещу баските сепаратисти и особено след бомбените атаки през 2004 г., извършени от "Ал Кайда".

И ако атаката в Испания в крайна сметка не е така неочаквана, същото се отнася и до избора на цел. Последните изследвания показват, че Каталуния има високи нива на джихадистка активност – много по-висока от всички останали райони на Испания, освен испанските анклави Сеута и Мелиля, разположени на мароканския бряг.

Тези изследвания откриват, че четирима от всеки десет души, арестувани в Испания за връзки със сирийски или иракски джихадисти, живеят в Каталуния, въпреки че регионът посреща едва 16% от имигрантите в Испания от държави с предимно мюсюлманско население.

Някои от най-добре организираните опити за атаки и мрежи на територията на Испания, са също открити на територията на Каталуния.

Защо Каталуния произвежда джихадисти?

От една страна е маргинализацията. През 2007 г. Държавният департамент на САЩ предупреждава, че каталунските мюсюлманите живеят в периферията на испанското общество, не говорят езика, често са безработни и имат малко места за практикуване на религията си достойно. Тези фактори, съобщава Държавният департамент, могат да послужат за основа на терористична активност и привличане към организации. Още тогава опасността се е смятала за явна, но властите не са предприели нищо за подобряване на условията.

И все пак, тук става дума за Каталуния – един от най-богатите региони. Мюсюлманите, живеещи в райони като Андалусия страдат от същите проблеми, но в по-голям размер.

Важен факт, който се пропуска често в анализите, е салафистката активност в Каталуния. За последните двадесет години, властите наблюдават увеличаване на броя на салафистките джамии – около 60-70 – в зоната, наричана от контратерористичните звена в Испания „Салафистки коридор“. Става дума за територия, простираща се от южните градове като Тарагона, които са сърцето на каталунският салафизъм, до малките градчета в провинция Херона в близост до френската граница.

Този „коридор“ е съставен от мрежа от джамии, които в повечето случаи представляват всъщност гаражи или изоставени сгради, разположени в малки и средни по големина градове като Рипол, откъдето са и повечето извършители на атаките в Барселона и Камбрилс. Тези селища са дом на големи общности от марокански земеделци, които получават помощи от салафистки организации (най-вече базирани в Кувейт), вместо от държавата и по този начин попадат под влиянието им.

И все пак, салафизмът, проповядван в повечето от тези джамии е консервативен, но не и насилствен. Властите, обаче, често свързват заплахите с тази мрежа. Меморандум от 2011 г. на испанския Национален център за разузнаване, заявява, че последствията от финансирането на салафистки джамии от чужди организации, е насочено срещу интеграцията и създава гетоизиране и паралелни общности. Връзката между каталунските салафистки мрежи и нападателите е ясна. Младежите, участвали в атаките в Барселона и Камбрилс, са посещавали тези джамии и вероятно са попаднали под влиянието на имами, пътували до Сирия и Ирак.

Самовзривяване и разрушения на паметници планирали терористите

Въпреки всичко, испанската и каталунската полиция и контратерористични звена остават едни от най-добрите в Европа. Липсата на ресурси и проблемът със споделянето на информация, обаче, е всеобщ проблем в ЕС. Испания разчита особено на добрите си връзки с мюсюлманските общности на своя територия – връзки, които често са се отплащали в превенцията на атентати.