В Крим приеха новата си конституция

Д ържавният съвет на Крим прие нова конституция на полуострова, вече като руска република. Проектът бе одобрен с гласовете на всички присъствали депутати – 88 души, предаде „Интерфакс“. 

Основният закон влиза в сила след обнародване в парламентарния вестник „Кримские известия“, което според председателя на Държавния съвет Владимир Константинов може да стане още утре, на 12 април. 

В текста на новата конституция се посочва, че

Република Крим е правова и демократична държава в състава на Руската федерация и територията ѝ е неотделима част от тази на Русия. 

Определят се три държавни езика в Крим: руският, украинският и кримско-татарският. 

Висшето длъжностно лице на Крим (президента) ще бъде избирано от местните депутати за срок от пет години, но за не повече от два поредни мандата. 

Републиканският лидер ще формира министерски съвет и ще взема решения за оставка на местното правителство, ще може и да разпуска кримския парламент в случаите, предвидени от федералното законодателство и конституцията на полуострова. Може да бъде едновременно и министър-председател на Крим. 

Държавният съвет на Крим ще трябва да приеме нови закони за изборите, за правителството, за местния парламент и др. – общо към 300 закона,

с които да се уреждат всички сфери от живота на републиката, щом влезе в сила новата конституция, добавя „Интерфакс“. 

Република Крим и Севастопол като град от федерално значение са включени в списъка със субекти на Руската федерация според новата редакция на федералната конституция, предаде ИТАР-ТАСС. 

Документът в новия му вид е публикуван на официалния интернет портал за правна информация, пояснява агенцията. 

На 21 март руският президент Владимир Путин подписа закона за ратифициране на договора за приемане на Крим и Севастопол в Руската федерация. 

Путин подписа и закона за създаване на два нови субекта на РФ – Република Крим и града с федерално значение Севастопол. С това правната процедура по присъединяването им към Русия завърши. 

Същевременно в Украйна изпълняващият длъжността президент Олександър Турчинов обеща такъв закон за езиците, който ще удовлетворява всички области в страната, предаде ИТАР-ТАСС. 

„Ще подготвим такъв закон за езиците, който ще бъде приет не само в Украйна, но и в Европа и целия цивилизован свят“,

заяви Турчинов на пленарно заседание на Върховната рада, коментирайки работата на „езиковата парламентарна комисия“, оглавявана от депутата от националистическа партия „Свобода“ Руслан Кошулински. 

Според президента парламентът трябва да направи всичко възможно „гражданите на Украйна, независимо от езика и вероизповеданието си, да живеят комфортно във всяка част на страната“. 

Украинското ръководство не възнамерява да отменя закона за основите на държавната езикова политика, приет от парламента на 3 юли 2012 г., заяви при посещение в Донецк и.д. премиер на Украйна Арсений Яценюк. 

„Никой няма да отменя закона за езиците. Това е закон, който представлява интересите на рускоезичното население на Украйна. Украинското правителство остава твърдо в политиката си по към езиковия въпрос“, отбеляза Яценюк. 

На 23 февруари тази година Върховната рада обяви за изгубил силата си закона за основите на държавната езикова политика, който предвиждаше възможност за официално двуезичие в районите, където жителите, говорещи на националните езици, надхвърля 10%. 

Отменянето на закона предизвика недоволство в югоизточната част на Украйна. 

На 3 март Турчинов заяви, че няма да подпише решението на парламента за отменяне на закона, след което в парламента беше създадена специална временна комисия за подготвянето на законопроект за развитие и употреба на езиците в Украйна, припомня ИТАР-ТАСС.

Четиристранната среща между Русия, САЩ, Европейския съюз и Украйна по повод украинската криза ще се проведе на 17 април в Женева,

потвърди в Брюксел високопоставен представител на ЕС, цитиран от руската агенция „Интерфакс“. 

Източникът, говорил пред журналисти при условие за анонимност, не даде подробности за срещата, тъй като по думите му, консултациите за организирането ѝ все още са в ход. 

Той обаче отбеляза, че има разминаване между ЕС и Русия заради изискването на Москва за по-широко представителство на украинската страна в рамките на срещата, което да не се изчерпва само с представители на сегашните власти в Киев.