Още по темата

В продължение на години, либийският диктатор Муамар Кадафи получаваше финансови поощрения от европейски държави, за да държи на либийския бряг хората, бягащи от африканските държави. Докато в залите на ООН и различните международни институции политици от Лондон, Париж и Рим критикуваха авторитарното управление на Кадафи, под масата и далеч от репортерските камери, стотици милиони евро потъваха в либийските пясъци във вид с една едничка цел: либийците да спират потока от миграция към Европа през Средиземно море.

За тази нечистоплътна политика се говори много. Въпросът се е повдигал и преди, а дипломати - сред които и български – са описвали многократно лошата ситуация и мизерията, предизвиквани от идеята да се плаща на авторитарни режими за подобни практики.

Бойко Борисов предупреди Европа: Турция има огромна армия

Един "Фейсбук" спор събра истината за Оградата

В книгата си „Непозната светлина“, Екатерина Петрова, която години наред прекарва в Либия, описва една честа гледка в пустинята – човешки кости, изгорени автобуси и други превозни средства, разпилени и изоставени кой знае кога вещи. Всичко това следствие на действията на тогавашните либийски власти, които директно стрелят по бежанци от района на Сахел. Никой не знае колко точно хора са загинали по този начин.

На 14 ноември, когато главният комисар на ООН за човешките права – Зайд Раад ал Хюсеин – описа условията в либийските лагери, където са задържани мигранти, отиващи към Европа, мнозина бяха отвратени от детайлите. Хора, държани в клетки; оградени с бодлива тел места, без покрив или стени, които да пазят от слънцето, бурите, дъжда. Деца, мизерстващи и гладуващи, често разделени от родителите им. Жени и мъже, продавани като добитък на скрити от международното внимание робски пазари в близост до град Триполи…

Защо, обаче, са създадени тези лагери?

Те са очакваният резултат на мръсните сделки, които Европейския съюз опитва да довърши с различни държави, за да олекоти мигрантският поток и бежанските вълни по границите си. Особено важно сред тези споразумения е това с Турция. Получавайки финансова подкрепа за задържане на всички тези хора на своя територия, Анкара се съгласи да прави всичко възможно да ограничава движението към гръцките острови и оттам към Западна Европа.

С блокирането на пътищата към Гърция, потокът от хора се пренасочи към Либия, чиито брегове са близо до италианските. По този начин „либийският път“ се превърна в своеобразна „магистрала“. Пристигащите в Италия се увеличават, а Италия е на път да направи същата грешка като предишните администрации, а именно да започне да плаща на военни в Либия, рискувайки по този начин да създаде допълнителна хуманитарна криза – поредната в този район на света. 

Вълни от мигранти тепърва ще има

Мигрантите в Германия: Те живеят в чакане и в страх

Италия, която традиционно има влияние в Либия от времето на колониализма, винаги е била важен фактор в Северна Африка, заедно с Франция.

Но италианците имат и директен достъп, благодарение на силните си връзки, до милициите, които контролират цели градове в днешна Либия. След падането на Кадафи, страната се разби на различни фракции по модела на страната от преди неговото управление. Всички тези групи имат желание да получат международно признание и също така – пари.

По този начин цикълът се завърта отново. Рим плаща на милиции, чиито лидери са обвинявани в нарушение на човешки права, а тези милиции от своя страна правят две неща с получените средства: спират, т.е. избиват и затварят мигранти, и спонсорират военните си операции срещу други опоненти, като по този начин блокират мирните преговори за успокоение на политическата ситуация в Либия.

По този начин, хора се превръщат в пленници на милиции, които изграждат мрежа от затвори по крайбрежието.

Трафикантите и милициите работят често заедно. Мнозина мигранти са изоставяни насред пустинята или в покрайнините на Триполи, където са арестувани от бойци на различните фракции. Чести са случаите на недохранване и смърт, предизвикана от глад. Хуманитарни организации описват случаи на изнасилвания и побой. Така, къде директно, къде косвено, европейската политика става съучастник в действията на тези милиции. Тази констатация беше вкарана и в последните доклади на ООН.

Няма лесно решение на мигрантската криза, но ставащото в Либия, благодарение на европейските пари, е неприемливо и много опасно. Както е ставало дума вече,

потокът от хора се увеличава не само заради войни, но и защото сушата се засилва в цели райони на Африка, благодарение на климатичните промени.

Конфликтите и сраженията в Мали също допринася за бягството на хиляди.

ЕС може все още да прекъсне тази политика на подкрепа на съмнителни групи и режими, а вместо това да дава пари за развитие на селски и отдалечени райони в засегнатите държави и страните, от които бягат хора.

"Лекари без граници": В България, Хърватия и Унгария мигрантите ги бият като кучета

BBC: България се топи, но не иска имигранти

В продължение на десетилетия външни пари са спонсорирали властите в Тунис, Египет, Мароко и Либия, за да възпират потока от хора. Смъртоносните действия на тези фракции и лидери са само една от последиците на подобна грешна политика. Благодарение на затварянето на очи и раздаването на пари, режимите се чувстват подкрепени и безнаказани, установявайки все по-силен апарат за контрол на собственото си население.

Някои от тези режими, са свързани също така и с радикални групи като Ал Кайда и Ислямска държава, и по този начин циничният цикъл продължава да се върти.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.